Крис Райън - Господари на войната

Шестима от командосите вече бяха стигнали до входа на къщата, а другите не се виждаха — вероятно бяха заели позиции около и зад нея. Хеликоптерът се беше завъртял с опашката си към Дани. От двете страни на входа застана по един командос. Двама командоси носеха пневматична стенобойна машина. Те разбиха за секунди вратата и заедно с останалите двама влязоха в къщата с насочени за стрелба автомати.

Дани огледа командосите, които пазеха отвън. Бронежилетки и кевларени каски. За да ги убие, трябваше да стреля в лицата им. Скри се зад клоните на дърветата, фокусира мерника на автомата си върху лицето на единия и стреля. Войникът се свлече на земята. Лицето му се превърна в страховита кървава маса. Грохотът от хеликоптера заглуши изстрела, предоставяйки на Дани половин секунда, преди другият войник да осъзнае какво става. Но беше твърде късно. Още един изстрел. Другият войник също се свлече на земята.

Дани прескочи стъблото на дървото и изтича до къщата. Вратата й беше открехната. Стисна автомата, отвори я докрай с десния си крак и влезе. Озова се в дълъг двайсет метра коридор, който стигаше до задния вход на къщата. До вратата в отсрещния му край стоеше войник с черна униформа. Войникът вдигна оръжието си веднага щом Дани се появи. Това беше последното нещо, което успя да направи, преди Дани да го застреля.

Върху лявата и дясната стена на коридора имаше по две врати. Чуваха се звуци — тътенът на хеликоптерът и високи гласове, които разговаряха на руски. Проехтяха два изстрела, последвани от викове и писъци. Дани ритна първата врата вляво и влезе в стаята. В нея имаше двама войника, които бяха с гръб към него. До срещуположната стена бяха застанали петнайсетина от момчетата, които служеха при Асу. Някои от тях бяха въоръжени, но не се осмеляваха да вдигнат автоматите си. За разлика от тях обаче войниците от руските специални части бяха вдигнали своите.

На Дани му беше пределно ясно какво щеше да се случи. Всички тези деца, някои от които бяха на не повече от десет години, щяха да бъдат избити.

Той не биваше да го допусне.

Свали двамата войници с по един изстрел. Автоматите им издрънчаха на пода. Децата гледаха безчувствено, сякаш бяха свикнали с подобни жестоки гледки. Нито едно не мръдна от мястото си, докато Дани не извика, сочейки към вратата:

— Бягайте!

Момчетата се втурнаха към вратата. Дани се върна обратно в коридора и се огледа. На прага на втората врата вдясно се появиха две човешки фигури. Секунда преди да натисне спусъка, Дани осъзна, че това са Клара и Бъкингам. Двамата си държаха главите с ръце и се озъртаха с ужас в очите. Дани очакваше да бъдат придружени от някого от хората на Асу, затова настръхна, когато видя тримата войници от Спецназ, които ги държаха на прицел.

Единият от тях насочи автомата си към него.

Дани не можеше да рискува. Не беше сигурен дали няма да уцели случайно Клара или Бъкингам. Не му оставаше нищо друго, освен да се хвърли на пода. Направи го точно навреме. Куршумите се забиха в стената над него. Момчетата се разпищяха и хукнаха към входната врата. Единият от войниците клекна и зае позиция за стрелба. И допусна грешка, защото се превърна в неподвижна мишена. Дани насочи автомата си към него и го повали на пода с един-единствен изстрел.

Момчетата вече бяха излезли от къщата. Оттук нататък трябваше да се спасяват сами, защото вниманието на Дани беше изцяло заето с Бъкингам и Клара. Единият от войниците ги буташе към задния вход на къщата, докато другият се целеше в Дани. Дани стреля отново, но този път не беше точен. Куршумът се заби в стената на няколко сантиметра от Клара. Дани се претърколи в стаята. В коридора проехтяха изстрели. Беше се разминал на косъм с тях.

Скочи на крака и започна да мисли трескаво какъв да бъде следващият му ход. Беше очевидно, че руските командоси са дошли да премахнат Асу и войниците му. Фактът, че Бъкингам и Клара бяха още живи, означаваше, че някой иска да разпита тази странна двойка британци. Това нямаше да се случи тук. Хеликоптерът все още висеше над къщата. Командосите спокойно можеха да ги отведат с него.

Дани си пое дълбоко въздух и надникна покрай рамката на вратата.

Коридорът беше празен. Клара, Бъкингам и руските войници бяха изчезнали.

Задната врата беше отворена.

Дани тръгна по коридора. Провери останалите три стаи. Те бяха пълни с трупове. Във всяка от тях имаше най-малко по десет. Предположи, че мъртвите мъже са командирите на Асу и на охранителите им, но телата бяха толкова обезобразени, че му беше трудно да разбере. Потърси сред тях Башеба и Асу, но не ги откри.