Крис Райън - Господари на войната

— Добре ли сте? — попита и изплю праха, който беше влязъл в устата му.

Бъкингам първи се изправи на крака и каза, давейки се:

— Това е лудост. Заради теб ще ни избият всичките. Трябва да се махнем оттук.

Беше прав. Бяха се разминали на косъм със смъртта.

Бъкингам продължаваше да беснее.

— Това е пълно безумие. Заповядвам ти да ни изведеш оттук, Блек. Чуваш ли ме? Незабавно!

Башеба беше застанала до Дани и го дърпаше отчаяно за ръката. Лицето й беше почерняло от праха, а по бузите й се стичаха сълзи.

— Не ме изоставяйте — каза тя с прегракнал глас. — Помогнете ми да стигна до сина си. Моля ви.

— Зарежи я! — изкрещя Бъкингам. — Не й дължим нищо.

В този момент Клара го накара да млъкне, зашлевявайки му плесница със сила, която изненада Дани. Обърна се към Дани, а в изпълнените й с ярост очи имаше въпрос: ти с него ли си или с нас?

Дани беше сигурен в отговора. Насочи автомата си към Бъкингам, а после го завъртя по посока на поразеното от бомбите място и каза:

— Тръгвай!

Бъкингам го погледна смразяващо, но се подчини. Четиримата потеглиха отново. След малко стигнаха до един кратер, изровен от бомбата, която беше паднала върху улицата. Кратерът беше дълбок два метра и широк десет метра и в него тлееха отломки. Заобиколиха го, давейки се от праха. В далечината се чуваха писъци. Сред облаците от прах между бетонните жилищни блокове от двете страни на улицата се движеха хора. Те бяха напуснали домовете си, страхувайки се от нова въздушна атака. Не им обръщаха внимание, въпреки, че Дани беше въоръжен, опитваха се да избягат колкото е възможно по-далече. От прозорците на един от блоковете излизаха пламъци, примесени с черен дим. След трийсетина метра стигнаха до голям площад.

— Мястото ми е познато — каза задъхано Клара. — Идвала съм тук.

Дани се огледа. Площадът също беше поразен от бомбите. В средата му се издигаше дим. Няколко дървета бяха обхванати от пламъци. Едното от минаретата на джамията в далечния му край беше разрушено и от него също се издигаше дим.

— Разбрах, че тук се събират хората, които се противопоставят на правителството — прошепна Клара. — Предполагам, че повече няма да го правят…

Башеба посочи към ниската, застроена върху голяма площ едноетажна къща, която беше останала незасегната от бомбите, и извика:

— Това е тайната квартира на Асу!

Къщата се намираше в отсрещния край на площада. На десет метра пред нея лежеше изкоренено дърво, в чиито клони можеха да се скрият и да наблюдават входа. Дани посочи към него и извика:

— Тръгвайте към дървото! Бързо!

Промъкнаха се през площада, облени в пот от топлината, която пълзеше към тях от горящите дървета. Дани забеляза човешките фигури, които напускаха площада. След трийсет секунди четиримата вече бяха клекнали до дървото.

— Чуйте ме! — извика Дани. — Ако все още са вътре, Асу и командирите му сигурно са неспокойни. Вероятно се чудят дали тайната квартира не е била разкрита и дали ударът не е бил насочен срещу тях.

— Това е очевидно, по дяволите! — изсъска Бъкингам.

Дани не му обърна внимание и продължи:

— След като видят, че съм въоръжен, те ще останат с погрешно впечатление. Бъкингам, Асу ти вярва. Ти ще влезеш с жените. Аз ще ви прикривам оттук.

— О! — усмихна се презрително Бъкингам. — Колко си смел!

Дани го хвана за гърлото.

— Ще те държа на мушка, приятел. В момента, в който направиш някоя глупост, ще те гръмна. — Обърна се към Клара. — Всъщност не е нужно ти да влизаш. Оставаш с мен.

Клара поклати глава.

— Трябва да се уверя с очите си, че Башеба е намерила сина си.

Дани сви рамене.

— Изборът е твой. — Подпря автомата си на стъблото на дървото и го насочи към къщата. — Тръгвайте.

Тримата се отправиха към входа на къщата. Башеба куцаше, преметнала ръка върху раменете на Клара, а Бъкингам ги следваше и постоянно въртеше глава наляво и надясно като подплашено животно. Клара почука с юмрук на вратата и след като не получи отговор, почука отново. След малко вратата се отвори и на прага й се появи въоръжен мъж. Дани го позна — беше единият от охранителите на Асу — и почувства странно облекчение. Щяха да предупредят Асу, да намерят детето и да се махнат от това място.

Облекчението му обаче не продължи дълго.

Атаката, която последва, беше толкова внезапна, че Дани нито за миг не се усъмни, че е предприета от специалните части. Силното прашене, което идваше от горящите дървета, му беше попречило да чуе шума от приближаващия се откъм джамията хеликоптер. Забеляза огромния черен „Ми-8“ точно преди да прелети над главата му. След няколко секунди хеликоптерът вече беше над къщата. Всичко се случи за миг. Охранителят на Асу хвана жените и ги вкара в къщата. Бъкингам се поколеба, но войникът го издърпа навътре. Междувременно от хеликоптера се спуснаха четири въжета и по тях започнаха да се плъзгат облечени в черни униформи командоси с лекотата на опитни войници. Дали бяха руснаци? Изглеждаха прекалено ловки, за да бъдат сирийци. Дани ги преброи: четири, осем, дванайсет, шестнайсет. Не можеше да направи нищо друго, освен да наблюдава. Щеше да успее да застреля двама-трима, преди останалите да открият огън. Нямаше как да се спаси от толкова много оръжия. Зачуди се откъде е изтекла информацията за местоположението на Асу. Сърцето му се сви. Таф.