Крис Райън - Господари на войната

Продължи към задния вход. Десет метра. Пет.

Шумът от хеликоптера се беше усилил. Вратата се люлееше на пантите си и въздухът, който нахлуваше през нея, го блъскаше в лицето. Когато стигна на метър от нея, вибрациите от двигателите на хеликоптера го разтърсиха. Хеликоптерът кацаше. Войниците от руските специални части се готвеха да се изтеглят заедно с пленниците си.

Дани опря приклада на автомата в рамото си, ритна вратата с крак и се огледа.

Районът зад къщата беше напълно опустошен. Свързаните с вериги метални стълбове, които ограждаха двора, бяха изкъртени и изпочупени. Къщите наоколо бяха засегнати тежко от бомбите. Повечето от тях бяха с напукани фасади и хлътнали покриви. През отворените врати се виждаха дупките по таваните и купчините от отломки по подовете. По всичко личеше, че са изоставени.

Хеликоптерът беше кацнал в средата на двора. Опашката му сочеше към задния вход. Роторите му се въртяха бързо сред облак от прах. Дани притвори очи. Беше твърде късно да се опита да спре руските войници, които вече качваха Бъкингам и Клара в хеликоптера. Изведнъж забеляза вдясно от себе си Асу. По лицето му беше изписан ужас. Беше преметнал лявата си ръка през врата на не по-малко ужасената Башеба и държеше револвер, опрян в дясното й слепоочие. До жената беше застанало момче, което плачеше, дърпаше я за ръката и й говореше, но шумът от хеликоптера заглушаваше думите му. Дани се вгледа в момчето. Беше синът й.

Какво си въобразяваше Асу? Нима се надяваше, че като заплашва да убие Башеба, ще попречи на командосите да свършат онова, за което бяха дошли? Че те ще пощадят живота му заради нейния? — Пусни я! — изрева Дани.

Беше прекалено късно.

Картечарят до страничната врата на хеликоптера ги застреля с един откос. Дори грохотът на роторите не успя да заглуши трясъка от насочената право към тримата сирийци от не повече от шест метра разстояние картечница. Тримата буквално избухнаха. След като хвърчащите във всички посоки части от телата им паднаха на земята, те приличаха по-скоро на заклани и разфасовани животни, отколкото на човешки същества.

Последва изстрел. Единият от войниците, които бяха вкарали Бъкингам и Клара в хеликоптера, беше забелязал Дани и беше стрелял по него, докато машината излиташе. Дани нямаше друг избор, освен да отскочи назад през люлеещата се врата в коридора. Падна до трупа на командоса, когото беше застрелял. Искаше му се да крещи от безпомощност и да удря с юмруци по пода. Всичко се беше случило толкова бързо. Башеба и синът й бяха мъртви, а Бъкингам и Клара — отвлечени. За три-четири минути всичко беше отишло по дяволите. Въздухът миришеше на барут. Дани си мислеше, че като по чудо не се беше озовал сред мъртвите.

Изправи се на крака. Тъкмо се канеше да излезе отново навън, за да разбере в каква посока се е отправил хеликоптерът, когато нещо в краката му помръдна.

Командосът беше жив.

Лицето му беше сгърчено от болка. Вероятно куршумът беше проникнал през бронежилетката и му беше счупил няколко ребра. Войникът беше припаднал и сега идваше на себе си. Дани обаче нямаше намерение да го остави да се свести напълно. Стовари се върху гърдите му и ги натисна силно с коленете си. Войникът се ококори.

— И така, Дмитрий — изсъска Дани, — сигурен съм, че говориш английски. Ще те попитам направо: в каква посока отлетя хеликоптерът? Къде ще бъдат отведени пленниците?

Дани не очакваше да получи отговор веднага. Беше наясно, че след като е преминал през обучението, на което подлагат специалните части, командосът не би отстъпил лесно. От него зависеше дали ще успее да сломи съпротивата му. Извади ножа и пристъпи към действие.

В Либия беше накарал един бунтовник да проговори, пробождайки дланта му, но с този войник положението беше съвсем друго. Хвана го за лявата китка и плъзна ножа по грубата кожа между третия и четвъртия му пръст. Вероятно беше засегнал артерията, защото кръвта бликна изведнъж, а сърцето на войника започна да бие учестено. Избърса ножа в жилетката си, хвана двата пръста между които беше направил разреза, и ги раздалечи. Командосът изпищя, след като плътта се разкъса и сухожилията и костите се оголиха. Кръвта се лееше върху ръцете на Дани, но той не й обръщаше внимание. Трябваше непременно да получи отговор.

— Разполагаш с десет секунди да ми кажеш накъде отлетя хеликоптерът, преди да направя същото и с другата ти ръка. А после и с патката ти.

Това беше достатъчно, за да го накара да се пречупи. Войникът започна да бръщолеви нещо на английски с руски акцент, но Дани успя да разбере единствено думата „Дамаск“. Доближи върха на ножа до бузата му точно под дясното му око и попита: