Крис Райън - Господари на войната

Голямата палатка блестеше слабо от запалените в нея светлини, а пикапите със стърчащите дула на картечниците се мержелееха на фона на мастиленосиньото небе над пустинята.

В далечината се появи още една кола.

— Явно пристига още някой — прошепна Башеба. — Кой ли може да бъде?

Клара естествено не би могла да й отговори.

Колата — беше Ланд Роувър — спря на десетина метра зад пикапите на командирите на Сорген. От нея слязоха четирима мъже. Клара не успя да различи лицата им, но видя, че държат автомати и пристъпват предпазливо. Когато стигнаха на половината от разстоянието между пикапите и палатката, разбра, че са същите мъже, които бяха идвали в лагера сутринта.

Башеба изсъска тихо. Клара протегна ръка и я хвана за китката.

— Няма да мърдаш от мястото си, Башеба. Те са въоръжени. А освен това младият мъж, за когото казваш, че е убил сина ти, не е с тях.

— И другите са като него. Те стояха и гледаха, докато той го правеше. А после го защитиха.

— Те са въоръжени и са четирима. Ще се пазят един друг. Виж!

Двама от мъжете, единият от които беше нисък, с къса руса коса, а другият — висок, с бръсната глава, застанаха до входа на палатката, а останалите двама влязоха в нея. Мъжът с бръснатата глава погледна към Клара и Башеба. Ухили им се злобно и те побързаха да се приберат в палатката. Сърцето на Клара биеше учестено — усещаше интуитивно, че двете с Башеба са в опасност. Не й оставаше нищо друго, освен да се опита да подслуша разговора им със Сорген. Ако излезеше от входа на палатката, двамата свирепи мъже щяха да я забележат. Погледна към задната й стена. Можеше да изпълзи навън под брезента. Гласът на Башеба прекъсна мислите й. Явно жената беше проследила погледа й.

— Ами ако те дойдат?

Клара й стисна ръцете, за да я успокои, и тръгна към задната стена на палатката. Долният край на брезента беше прикрепен към пода със забити в земята колчета. За няколко минути Клара успя да го освободи, надзърна през рамо към тревожното лице на Башеба и се провря през дупката.

Палатката се намираше много близо до пясъчната скала. Клара се промъкна през широката не повече от половин метър пролука. Светлината от голямата палатка й помогна да се придвижи лесно. Клекна и напрегна слух.

— Няма да предприемем нищо, преди да сме видели парите.

Гласът вероятно беше на единия от двамата мъже от Ланд Роувъра.

— Значи Хюго Бъкингам е мъртъв? — попита тихо Сорген.

— Да. И в тялото му няма нито един куршум. Ако трупът бъде намерен, смъртта му ще бъде отдадена на една от многото експлозии, които непрекъснато разтърсват града.

— Жалко — отвърна тъжно Сорген. — Навремето бяхме добри приятели.

— Не бих искал да видя как се отнасяш с враговете си.

Без да обръща внимание на коментара, Сорген попита:

— А охранителят му — другият млад човек?

— Погрижили сме се и за него, Сорген. Къде са парите?

— Аха, парите — отвърна тихо Сорген. — Доколкото разбрах, вече сте получили авансово добра сума от британското правителство, за да премахнете мен и генералите ми.

— Да, Сорген, за твой късмет. В противен случай в момента нямаше да разговаряме с теб.

— А сега искате от нас да ви платим, защото сте го измамили?

— Защо да се задоволим с едно плащане, след като можем да получим две?

— От теб ще излезе добър политик — отвърна Сорген с тъжна усмивка. — Седемстотин и петдесет хиляди долара ми се виждат много за такова дребно нещо.

— За френските ти господари това е нищо, приятел.

— Сега те са и ваши господари.

— Сега може би, но не се знае дали и в бъдеще ще е така. Пък и след като става въпрос за нещо толкова дребно, защо не го свършиш сам?

— Делегирането на задачите е първото правило на ръководителя, господин Таф. Името ти е странно. Какъв е произходът му?

— Дайте ни веднага парите, ако не искате да изпълним заповедите на британското правителство вместо на френското.

Настъпи мълчание.

— Все още не — отвърна най-накрая Сорген.

Тонът му беше станал по-строг.

— Не ме разигравай, Сорген — каза Таф с тих, изпълнен със заплаха глас. — Последиците няма да бъдат благоприятни за теб.

— Ако разполагах с толкова малко хора, мистър Таф, бих се притеснил. Лъжеш се, ако смяташ, че ще можеш да ме очистиш заедно с войниците ми. Това просто няма как да стане. Аз все пак възнамерявам да ти позволя да си тръгнеш с куфарчето с парите. Сам разбираш обаче, че не бих могъл да ти имам пълно доверие. Ще ти платя твърде голяма сума, за да изтриеш онова животно, Асу, и командирите му от лицето на земята, и трябва да съм пълен глупак, за да те пусна да си отидеш, без да ми дадеш някаква гаранция, че ще удържиш на думата си.