Крис Райън - Господари на войната

Улиците все още бяха пусти, но се чуваха викове и откъслечни изстрели. Предположи, че са отмъщение за снайперистките куршуми, причинили смъртта на двамата войници, но нямаше как да бъде сигурен.

Вървеше бързо, но предпазливо, обратно към квартирата. След десет минути стигна до ъгъла, покрай който трябваше да завие. На петдесет метра вляво от себе си забеляза тълпа от трийсетина души, облечени в цивилни дрехи. Зад тях вървяха пет-шест войници. Вниманието на войниците беше изцяло погълнато от пленниците им. Дани зави бързо надясно и след малко вече стоеше пред портата на къщата. Притисна се до оградата и завъртя автомата наляво и надясно, а после бутна портата с крак.

Тя се плъзна настрани и се отвори леко.

Дани се пъхна през пролуката, застана на колене и огледа двора през прицела на автомата си. На двора нямаше никой. Колите също липсваха. Къщата изглеждаше изоставена.

Обаче беше длъжен да провери дали наистина е така. Насочи оптичния прицел към прозорците на къщата, а после към входа й. Не видя нищо. Промъкна се в сенките и влезе. Вътре беше много тъмно. Включи фенерчето. Беше наясно, че със светлината ще издаде присъствието си в къщата, но по този начин щеше да забележи, ако някой се приближава към него.

Лъчът на фенерчето разцепи тъмнината в стаята на първия етаж. Дюшеците бяха празни, както и дървеният шкаф. Насочи автомата си към стълбището и тръгна към него. Отмина вратата, която водеше към засегнатата от пожара част на къщата. Макар че Таф му я беше показал, той никога не я беше отварял. Реши първо да огледа втория етаж. Ударите на сърцето му отекваха в ушите му, докато се качваше по стъпалата.

Тръгна по коридора. Вратите на тоалетната и на стаята с генератора бяха широко отворени. След като провери тоалетната, влезе в стаята до нея. Генераторът беше изключен и климатиците вече не бръмчаха. Картечницата липсваше. В стаята, която ползваха с Бъкингам, също нямаше никой.

Чу леко почукване. Завъртя се рязко и излезе в коридора с насочен напред автомат. Спря и се ослуша. Почукването се повтори. Беше едва доловимо. Вероятно идваше от долния етаж. Когато стигна до стълбището, звукът леко се усили. Докато слизаше по стъпалата, забеляза, че вратата към засегнатата от пожара част на къщата е открехната. Приближи се до нея и се ослуша. Почукването идваше от стаята, към която водеше вратата.

Дани дишаше много бавно. Беше му нужен постоянен приток от кислород, за да може да разсъждава трезво и да се прицели точно, ако се наложеше да стреля. Опря автомата в рамото си, бутна с него вратата и я отвори докрай. Блъсна го миризма на изгоряло. Освети един по един ъглите на стаята с пръст върху спусъка. Стените и таванът й бяха покрити със сажди. Част от мазилката на тавана в левия ъгъл беше паднала и на пода имаше купчина от отломки. Стаята беше без прозорци. Когато лъчът на фенерчето се плъзна по дясната стена, Дани отстъпи назад, готов да стреля.

На един стол до стената седеше човек. Беше завързан за високата му облегалка. Долната част на главата му беше облепена с тиксо. Очите му бяха ококорени от ужас. Косата му беше сплъстена върху потното му чело.

Бъкингам.

Клатеше се напред-назад и удряше стола в стената. От гърлото му излезе отчаян стон, приглушен от лентата. Лъчът от фенерчето го заслепяваше и той не можеше да види човека, който беше влязъл в стаята. Започна да блъска стола в стената още по-силно и да стене още по-отчаяно.

Дани смъкна фенерчето надолу. Върху пода имаше четири блокчета с големина на тухли. Веднага разпозна оранжевия семтекс [29] Пластичен експлозив. — Б. пр. . Блокчетата бяха съединени помежду си с кабели и бяха наредени в полукръг около краката на стола. Към едно от тях беше прикрепена батерия, свързана с цифров таймер. Детонатор.

Спомни си думите на Таф. „Не се притеснявай за Бъкингам. Той остава тук.“

От този момент нататък Дани действаше инстинктивно. Преметна автомата през гърдите си и се приближи до Бъкингам, който беше започнал да квичи като заклано прасе. Без да му обръща внимание, вдигна стола и го премести далече от експлозива. Независимо от това, че беше слаб, Бъкингам се оказа доста тежък и Дани усещаше силно напрежение в мускулите си, докато го влачеше по коридора и надолу по стълбището.

Бяха на пет метра от къщата, когато се чу експлозията.

Трясъкът й проглуши ушите на Дани. Ударната вълна го изхвърли два метра напред. Столът излетя от ръцете му. Дани погледна назад и видя как лявата част на сградата рухна сред огромен облак от прах. Пропълзя до мястото, където лежеше Бъкингам, обърнат на една страна и със затворени очи. Свали ножа от жилетката си и сряза въжетата, с които беше завързан за стола. После свали тиксото от главата му, без да се замисли за болката, която щеше да му причини. Заедно с него отскубна кичури от косата му. Бъкингам се разпищя пронизително като жена. Отвори очи и след като видя, че човекът, който го беше изкарал от сградата, е Дани, млъкна. Върху лицето му се изписа облекчение. Дани обаче нямаше никакво намерение да го остави на спокойствие. Хвана го за предницата на ризата и го изправи на крака.