Крис Райън - Господари на войната

Сорген изкрещя нещо на арабски. Единият от командирите му пристъпи напред. Държеше в ръце малка видеокамера. Визьорът й изщрака и се отвори.

Башеба заговори гневно на арабски. Сорген я сряза, но тя не млъкна. Скинър, който продължаваше да държи ножа, заби коляното си в кръста й. Тялото на жената се отпусна от силната болка и тя изглеждаше така, сякаш висеше на кичура коса в ръката му. Той я блъсна на земята.

Прекалено уплашена, за да се разпищи отново, Клара не смееше да мръдне в силните ръце на Хектор, докато наблюдаваше с широко отворени очи ужасяващата сцена.

Всичко започна със заповедта, която Таф издаде. Той кимна на Скинър и каза:

— Действай!

— Първо Башеба — отвърна Сорген.

Осветени от червените прожектори, очите му бяха пълни със стръв, сякаш нямаше търпение да се наслади на екзекуцията на нещастната жена.

Скинър кимна. Продължаваше да стиска в ръка страховития нож. От червената светлина острието му изглеждаше така, сякаш беше обагрено в кръв. Мъжът с камерата протегна ръцете си напред. Клара видя как червената светлина на един от бутоните й се промени в зелена.

Скинър се приближи до вцепенената от страх жена, която стискаше с ръце главата си и плачеше неудържимо. Хвана я отново за косата, издърпа я на крака и изкрещя:

— Как се казваш, кучко?

Башеба се взря в него като обезумяла. Скинър вдигна ножа до лицето й и разряза вертикално първо едната, а после другата й буза. Жената пищеше, докато кръвта се стичаше по бузите и устните й.

— Как се казваш? — повтори въпроса си Скинър.

— Б-б-б… Башеба — изрече с мъка тя.

— Обърни се към камерата.

— Башеба.

Скинър се усмихна. По лицето му беше изписана такава нечовешка жестокост, че Клара понечи да извърне очи. Те обаче сякаш бяха приковани в него. Скинър отново вдигна ножа, застана зад Башеба и насочи острието му към гърлото й.

После го прокара по кожата й.

Клара затвори очи.

Писъците на Башеба отново огласиха палатката и се смесиха с трясъка от изстрела, който долетя откъм входа й. За части от секундата Клара си помисли, че куршумът е бил предназначен за нея. Когато се съвзе от шока, отвори очи и видя как тялото на Скинър отскочи два метра назад и се строполи на пода. Куршумът беше отнесъл част от черепа му и от дупката хвърчеше кръв, примесена с мозък и парчета кост. Ножът му беше паднал на метър от него.

Башеба отново изпищя. Беше покрила лицето си с ръце и между пръстите й се стичаше кръв. Затича се към Клара, сякаш очакваше помощ от нея. Таф, Хектор и командирите на Сорген насочиха автоматите си към предната част на палатката.

Вцепенена, Клара също се обърна.

На входа беше застанал мъж.

В тъмнината Клара не успя да различи чертите му. На гърдите му висеше автомат, а в дясната си ръка стискаше пистолет. Лявата му ръка беше вдигната над главата му. В нея имаше някакъв малък цилиндричен предмет.

— Убийте го! — изрева Сорген.

В същия момент Таф извика:

— Не стреляйте!

Хвърли се напред. Стигна на пет метра от мъжа до входа, обърна се с гръб към него и каза на Сорген:

— Той държи граната. В момента, в който някой стреля, ще освободи детониращия лост и всички ще хвръкнем във въздуха. Заповядай на войниците си да свалят автоматите си, Сорген!

Сорген се поколеба за миг, а после каза нещо на арабски. С видима неохота войниците свалиха автоматите си.

Таф се обърна към мъжа с гранатата, който стоеше неподвижно до входа на палатката, и изрече тихо:

— Не трябваше да идваш тази нощ тук, чедо. Опитах се да те предупредя.

Никакъв отговор.

Чуваше се единствено хлипането на Башеба.

— По дяволите! — Думите сякаш избухнаха от устата на Таф. — Нищо не разбираш. Ти си още дете!

Мъжът пристъпи навътре в палатката. Продължаваше да държи над главата си гранатата, а пистолетът му беше насочен към командирите на Сорген. Клара зяпна, след като разпозна мрачните черти на войника, когото Башеба се беше опитала да убие сутринта.

— Вече не, Таф — отвърна тихо войникът. — На всеки му се налага да порасне в един момент, нали?

Дани погледна към британката и й каза:

— Излез навън. Изведи и Башеба. — След като и двете жени не мръднаха от мястото си, той изкрещя: — Веднага!

Изчака ги, докато напуснаха палатката, и се обърна към Таф. Старият му приятел — все още му се искаше да го смята за такъв — стоеше на пет метра от него. Сорген беше на пет метра зад Таф и вече не изглеждаше толкова самодоволен. Между тях, върху пода, лежеше кървящото тяло на Скинър. Хектор и Ди Фрайз пристъпваха бавно към периферията на палатката, където войниците на Сорген бяха застанали на два-три метра един от друг. И войниците, и наемниците бяха вперили очи в гранатата, която щеше да причини големи вреди в затвореното пространство на палатката.