Крис Райън - Господари на войната

Кимна отново и се върна при Дани. Сниши глас и продължи:

— Ще те взема при себе си. Двамата с теб, чедо, ще седим зад бюрата си, ще си броим парите и ще чукаме френските курви, докато от патките ни не потече кръв, а други ще си рискуват живота вместо нас. И не ми казвай, че това е по-лошо, отколкото да получаваш мизерна военна пенсия или никой да не знае къде е гробът ти, ако загинеш по време на акция. Добре направи, като застреля Скинър. — На Дани му се стори, че погледът в очите му е искрен. — Ти беше прав. Той наистина беше освирепял. Отдавна трябваше да го спра. Задължен съм ти.

Никакъв отговор.

— Може да заемеш неговото място. Ще пусна жените. Сорген няма да предприеме нищо. Прекалено е уплашен французите да не оттеглят подкрепата си. Заедно ще довършим работата — ти, аз, Хектор и Ди Фрайз — и ще си поделим парите. — Погледна към гранатата, която Дани продължаваше да държи над главата си. — Давам ти честната си дума, чедо, че няма да ти причиня никакви неприятности. Очаквам същото от теб. Познаваме се отдавна, нали?

Наистина се познаваха отдавна.

Дани чу стъпките на Бъкингам, който излезе от палатката. Бавно, без да откъсва очи от Таф, свали пистолета, но задържа пръста си върху детонатора на гранатата.

— Добро момче. — Таф се наведе и вдигна пачката от пода. — Ще получиш много пари, Дани. Ще ти дойдат добре. Ще измъкнеш баща си от онази скапана къща. Ще плащаш на някого да идва у вас два пъти на ден, да му бърше задника и да му готви. — Дани усети, че се изчервява, спомняйки си за немощта на баща си. — Състоянието му ще се влошава все повече. Смяташ ли, че ще можеш да му помагаш със заплатата си от Полка? Защото вероятността Кайл да се включи е малка, нали?

Кайл. Какво беше казал преди време? Струваше му се, че оттогава са минали векове. „Понякога те възприема не като свой син, а като син на Таф.“ И ето че сега той държеше на прицел наставника си, готов да нарани или да убие и него, и себе си с гранатата.

Дали наистина си беше мислил, че Таф си изкарва прехраната по почтен начин? Или просто се държеше като кретен, преструвайки се, че е притеснен, след като се е сблъскал с действителността?

Таф направи крачка напред, без да обръща внимание на гранатата, на пистолета, на всичко друго, освен на Дани.

— Кажи на Бъкингам и на жените да се махат оттук. Ние ще довършим работата. Асу така или иначе е задник. Тази нощ той ще събере командирите си. След като приключим с него, ще се върнем у дома и ще уредим нещата с баща ти. А после…

Размаха пачката пред лицето на Дани.

Дани усети, че решителността му е започнала да намалява. Може би Таф беше прав, както винаги. Ако на шефовете му им пукаше за неговия живот или за живота на партньорите му, те щяха да ги изведат от Сирия в момента, в който операцията започна да се проваля. И ако го бяха направили, Джак щеше да е жив.

Свали пистолета.

Таф реагира мигновено. Протегна дясната си ръка и пръстите му се стегнаха около юмрука на Дани, в който беше гранатата. В същото време допря пистолета си до главата на Дани. Пистолетът на Дани беше на нивото на корема на Таф. Патова ситуация. Дани вече не можеше да разчита на гранатата. Беше загубил предимството си и за да си го върне, трябваше да убие Таф, но и двамата знаеха, че това никога няма да стане.

— И сега какво ще правим, чедо? Ще стреляме? Или всеки ще остави другия да си тръгне?

Дани не знаеше как да му отговори.

Таф погледна към Хектор и Ди Фрайз.

— Доведете Бъкингам и жените.

Двамата мъже излязоха от палатката. Настъпи тишина. После се чу шум от боричкане. След една минута Хектор и Ди Фрайз вкараха Бъкингам и жените. Държаха ги на прицел.

Обстановката в палатката се беше променила. Войниците на Сорген вече не бяха толкова притеснени и сковани. Трима от тях направиха няколко крачки напред и стиснаха по-уверено автоматите си.

— Знам какво правиш, чедо — каза Таф. — Преценяваш разстоянието до всяка една цел в палатката. Мислиш си дали да не убиеш Сорген. Той е само на десет метра от теб и не е въоръжен. Мислиш си също така, че ако можеше да хванеш автомата си, щеше да свалиш командирите му с няколко откоса. Но в момента държиш пистолета си, нали? Би могъл да стреляш един-два пъти, преди те да са застреляли теб, пренебрегвайки заповедта ми да не го правят. Не си в състояние да си обясниш как се стигна дотук. Предимството беше твое и изведнъж нещата се обърнаха.

Дани не му отговори. Всяка една от тези мисли наистина му беше минала през ума. И не беше в състояние да намери решение.