Крис Райън - Господари на войната

Единствено Таф гледаше право в лицето на Дани.

— Промъкна се безшумно, чедо — каза. — Впечатлен съм.

— Добре си ме научил.

— Може би. Понякога обаче ми се струва, че не съм те научил на много неща. — Таф замълча. — Толкова си наивен, Дани. Трябваше да ти разкажа за някои неща от живота, докато имах тази възможност.

— Аз усвоявам бързо.

— Може би. Прибери тази граната. А после ще си поговорим като мъже.

Мълчание. Дани стоеше неподвижно.

— Все още можеш да избягаш, чедо. Никое от тези копелета няма да те последва, ако им наредя да не го правят. Така би било най-разумно от твоя страна. Бъкингам е мъртъв. Безсмислено е да оставаш в тази страна.

Дани подсвирна. Брезентът на входа на палатката се повдигна и той нямаше никакво съмнение, че в нея е влязъл Бъкингам. Беше видно от лицето на Таф.

— Ще ти се наложи да даваш обяснения… — започна да казва Бъкингам.

— Млъкни! — извикаха едновременно Дани и Таф.

Двамата се гледаха втренчено в продължение на десет секунди, а после Таф се усмихна, обърна се и размаха ръце към хората в палатката.

— Е, добре, чедо. Можеш да ни избиеш всичките. Чудесна идея! Но преди да го направиш, помисли малко. — Приближи се с няколко крачки към Дани. — Когато открият разложения ти труп в сирийската пустиня, ако въобще го открият, какво ще кажат хората по върховете в родината ти? Смяташ ли че ще си спомнят за теб в Уайтхол? Смяташ ли, че ще те споменават в скапаните си клубове? Според мен ще те сметат под килима, както всички останали боклуци. Извинявай, чедо, но не те чувам. Езика ли си глътна?

Мълчание.

— На никого няма да му пука, Дани — продължи Таф с по-тих глас. — Нима наистина си мислиш, че някой друг, освен войниците в хангара на Полка, се е трогнал от смъртта на Джак? Или че онези копелета в Министерството на отбраната са се обадили в Дамаск, за да отърват другите ти двама партньори от въжето?

— Аз съм войник, Таф — отвърна Дани, — и изпълнявам заповеди.

— Я стига! — сопна му се Таф. — Спести ми всичките тези глупости за дълга към родината. Нима не знаеш до какво опира всичко? — Без да чака отговор, той се втурна към охлузения куфар, вдигна го от пода и се върна с него в средата на палатката, прескачайки невъзмутимо трупа на Скинър. Отвори го и изсипа на пода пачките, които бяха в него. — Смяташ ли, че британците, французите или руснаците щяха да посмеят да се доближат до тази страна, ако не ставаше въпрос за пари? Колко приятели загуби в Ирак, за да може онази шайка от янки да се добере до няколко договора за добив на нефт? Половината от сирийските бунтовници са подкрепяни от Ал Кайда, така че не ми говори за патриотизъм. Знаеш много добре, че ние с теб сме просто две миниатюрни зъбни колела от една шибана машина.

— Това, което знам — отвърна Дани, като се опитваше да не повишава глас, — е, че ти си го ударил през просото. Скинър щеше да заколи тази жена, точно както закла онова семейство в Хомс.

Таф махна с ръка, сякаш искаше да каже, че това са дреболии. Гневът забушува още по-силно в Дани.

— Уважавах те много, Таф, преди да разбера, че си изкарваш прехраната, убивайки беззащитни жени.

— Аз си изкарвам прехраната по същия начин като теб, чедо. С тази разлика, че ти получаваш възнаграждението си под формата на ненужни медали и празни приказки, а аз го получавам под формата на пари в брой. — Наведе се, взе една пачка и я прекара през пръстите си. — Американски долари. Използвани, с непоследователни номера, непроследими. — Очите му светнаха от идеята, която му хрумна изведнъж. Хвърли пачката в краката на Дани. — Скинър няма как да се възползва от своя дял. Можеш да вземеш част от него. В пачката има пет хиляди долара.

За първи път Дани свали очите си от Таф и ги насочи към банкнотите. Таф кимна насърчително.

— Добро заплащане, а? И това е по-малко от половината. — Приближи се до Сорген, застана зад него и сложи ръце на раменете му. Върху лицето на Сорген се изписа раздразнение, но той го потисна и продължи да стои неподвижно. — Ако Сорген вземе властта в Сирия, французите ще ми бъдат безкрайно благодарни. Ще имам влияние, чедо. Истинско влияние. Ти се запозна с оня гадняр, Макс Сондърс. Мислиш ли, че искам да работя за него цял живот? Ти самият би ли искал да работиш за него цял живот? Защото, повярвай ми, това те чака, когато те изхвърлят от Полка. Ако не е Сондърс, ще е някой друг офицер, който с удоволствие ще седи зад бюрото си и ще чука секретарката си, а ти ще изкарваш пари за него, излагайки се на всякакви опасности. Виж, с французите положението е съвсем друго. Достатъчно е да кажа и една дума и те ще ми осигурят военните договори, които искам.