Дейвид Ангстън - Златният дявол

— Шалчето ви ми изглежда познато — каза тя. Гласът й звънтеше аристократично с някакъв акцент, който не можех да определя.

Веднага развързах забрадката на шията си.

— Оставихте я на плажа онзи ден — казах. — Когато отидохте да поплувате. Опитвах се да ви намеря, за да ви я върна. — И й я подадох.

Погледна забрадката, после мен.

— Защо не я запазите? — попита. — Може да я комбинирате с банския ми. — Погледна как кучето сграбчи фризбито във водата.

— Мисля, че изглеждам по-добре без бански — отбелязах. — Трябва да кажа същото и за вас.

По устните й май се появи следа от усмивка. Трудно беше да се каже, изчезна, преди да успея да се уверя, че наистина е така. Вдигна презрамката на рамото си и се наведе към кучето, което вече се бе върнало с фризбито в уста.

Взе фризбито и побягна през водата, а кучето я следваше по петите. Стоях и гледах как черните й къдрици летят във въздуха и се отдалечават от мен, като пуснат на обратно запис на реклама. Чудех се дали ще имам друг шанс да я заговоря, след като очевидно пропилях този. Тя спря и заподскача с високо вдигна то фризби, подканяше кучето да го вземе пак в уста. Вече си мислех, че това е метафора за отношението й към мъжете, когато за моя радост тя се спря и хвърли фризбито над вълните в идеална хоризонтална траектория право към мен.

Е, не съвсем идеална. Подскочих като гюле към летящата пластмасова чиния, грабнах я във въздуха и се приземих по корем в плитката вода. Изкарах си въздуха и пльоснах лице в пясъчното дъно. Споменах ли, че бях напълно облечен? Една вълна ме обърна на нарязания ми гръб. Кучето побягна през водата, скочи върху мен и сграбчи диска. Опитах се да го задържа, но когато видях острите му лапи и оголените зъби в запенената уста и чух как ръмжи като побеснял вълк, реших, че трябва да има и други начини да впечатля Розовка с мъжествеността си.

— Добре е обучено — извиках, докато кучето се връщаше при господарката си.

Тя взе фризбито и изгази водата към мен с вече ясно различима усмивка на лице.

— Добре ли сте? — попита.

Седнах във водата и избърсах пясъка от очите си.

— Добре — казах. — Водата е топла. Трябва и вие да влезете.

— Нали знаете какво казват: „Ако не си потопите главата, значи не плувате“ — и ми подаде ръка.

Поех я, изправих се с нейна помощ и застанах прав с капещи дрехи. Ослепително красив модел на бански костюми помага на колежанин идиот да се изправи. Може и да не бях плувал, но определено си бях потопил главата.

— Джак Дюран. Приятно ми е.

Продължавах да й стискам ръката с надеждата да ми каже името си.

— Ева Йербабуена.

Красиво име, поне по начина, по който тя го казваше, с устни, свити като за целувка. За миг звукът от гласа й и тюркоазеният блясък на очите й се сляха за мен. Очите й бяха толкова зелени и прекрасни, че сякаш въплъщаваха музиката, от която се раждаше поезията.

Ева Йербабуена.

— Нещо не е наред ли? — попита тя.

Зяпах я с отворена уста. Изчервих се и пуснах ръката й.

— Не, всичко е наред — казах. Опитвах се не забелязвам Иди и Червенокоска на плажа, но знаех, че си имаме публика. И тя не се състоеше само от тях.

— Това твоите приятели ли са? — попита Ева. Рок ни шпионираше с бинокъла, а Дъф безуспешно се опитваше да го свали от очите му.

— Боя се, че да — отговорих.

— Надявам се, че не очакват пак да се съблека.

Не бях сигурен как да отговоря на това.

— Те са просто… любопитни, струва ми се.

— Тогава защо не се присъединят към нас за едно питие — предложи тя и кимна към своята компания. — Може би ще намерим друг начин да задоволим любопитството им.

— Съмнявам се — отвърнах. — Но може да опитаме.

След час любопитството ни далеч не беше задоволено, но поне беше стъпило на по-здрава основа. Оказа се, че Иди Амин не е жестокият бивш диктатор на разкъсвано от войни, но пък богато на диаманти африканско кралство, а мил бахамски бизнесмен на средна възраст с приветлива усмивка, вежливи маниери и аристократичното, но леко зловещо име Леополд Белочек. Представи ни Червенокоска като Елинор Туохи, но тя ни помоли да я наричаме Кенди. Ние с радост се съгласихме. Кенди каза, че работи за Белочек на Маями Бийч, но никой от нас не се осмели да я попита какво точно. Кой знае, може би пък е колежка на Ева, която твърдеше, че е финансов мениджър в банковия му бизнес. Каза, че работела в офиса на Белочек в Рио де Жанейро. Ева беше бразилка и живееше в Рио.

— Трябва да дойдете за Марди Гра 17 17 Mardi gras (Блажен вторник) — Ден от Страстната седмица. В католическите страни се отбелязва с големи карнавални шествия. — Б.р. — каза тя, когато разбра, че правим околосветско пътешествие.