Ричард Касл - Адска жега

— За какво ми се обади?

— За свещеника, отец Граф — отвърна тя и се вгледа в него, но той остана пасивен. — Първо проучваме ъгъла БДСМ.

— Съвсем логично е — каза той. Все още само я слушаше.

— Има индикации, че жилището му е било претърсено, а някои предмети липсват. — Тя го погледна по-настоятелно, но той не каза нищо. — Пратих Хайнзбърг.

— Хайнзбърг?

Най-сетне някаква реакция.

— Знам, знам, дълга история. Ще отида и аз, за да запълня празнините.

— Ники, в това ти си най-добрата. По-добра си от мен, което, ами, никак не е малко. Говори се, че скоро ще получиш златна нашивка и не мога да назова някой, който да я заслужава повече. Дадох ти препоръка, но както вървят нещата, това може и да не ти свърши кой знае каква работа.

— Благодаря, капитане, това значи много за мен.

— Е, за какво искаше да говорим?

Хийт се опита да омаловажи нещата и да звучи небрежно.

— Всъщност просто си сверявах часовника. Когато днес отидох, за да проверя самоличността на жертвата, икономката каза, че снощи сте били там.

— Правилно.

Той леко се залюля на стола си, но задържа погледа й. Хийт видя, че в неговия проблясва стомана и усети, че решителността й се изпарява. Знаеше, че ако изрече въпроса, който иска да зададе, ще задейства нещо, което не би могла да спре.

— И? — каза той.

Ники изгуби почва под краката си. Какво щеше да каже? Че заради хаотичното му поведение, слуховете за „Вътрешни разследвания“ и натиска от страна на пресата иска да го макара да й обясни действията си? Още един въпрос и щеше да се отнесе към него като към заподозрян. Беше премислила всичко за тази среща, освен едно — нежеланието си да развали отношенията им заради слухове и неясноти.

— Просто исках да ви питам какво мислите. И да разбера дали сте научили нещо, докато сте били там.

Дали той си даваше сметка, че го лъже? Ники не можа да отгатне. Просто искаше да се махне.

— Не, нищо полезно — отвърна капитанът. — Искам да продължиш в същата посока, тази с изтезанията. — И за да й покаже, че е пределно наясно защо го пита, добави: — Виж, Ники, може да изглежда необичайно, че аз, командирът на управлението, лично съм се отзовал на жалба за изчезване, но скоро ще те повишат и тогава ще разбереш, че от един момент нататък жестовете и реномето стават по-важни от улицата. Пренебрегнеш ли това, си плащаш. Важен жител на моя район — един пастор — изчезна. Какво можех да направя? Да не очакваше да пратя Хайнзбърг?

— Разбира се, че не — отговори тя и забеляза, че той си играе с лепенката на кокалчето си. — Тече ви кръв.

— Това ли? Нищо ми няма. Тази сутрин Пени ме ухапа, докато разресвах един възел на лапата й. — Той се изправи и каза: — Така върви животът ми, Ники Хийт. Собственото ми куче се обърна срещу мен.

Докато вървеше към бюрото си, на Хийт й се струваше, че крачи под вода, обута в оловни ботуши. За малко щеше да унищожи отношенията си със своя ментор и единствено неговият подход към неловката среща й попречи да го направи. Човешко е да се греши, но за Ники беше извънредно важно да не прави грешки. Ядоса се, че е допуснала клюките да я разсеят и реши да се съсредоточи върху работата си, за да не допуска да я завърти въртопът на слуховете.

На монитора й просветна икона, която я уведоми, че случаят, който беше поискала от архивите, е пристигнал. Доскоро получаването му би отнело поне ден или поне лично посещение, за да ускори нещата, но благодарение на дигитализацията на всички документи, която дължаха на заместник-комисар Ярбъро — техническият пионер, отвел полицията в новия век, — PDF-ът от разследването през 2004-та се оказа в ръцете на детектив Хийт минути, след като го поиска.

Тя отвори файла, в който се описваха подробностите около убийството на Джийн Хъдълстън младши — блудният син на спечелилия Оскар всеобщ любимец, чието единствено дете, отгледано в богатство и привилегии, се превърна в алкохолик, изритан от два колежа заради секс скандали и употреба на наркотици, и накрая бе убит. Първо Ники потърси снимки на изгарянията, споменати от Лорън Пари, но не откри никакви. По навик погледна списъка със следователите, за да провери дали не познава някои от тях. Зърна името на главния детектив и в стомаха й запърхаха пеперуди.

Хийт се отпусна в стола си и се втренчи в екрана.

Първото, което направи Хийт, след като натисна малкото червено квадратче и затвори файла „Хъдълстън“, беше да се обади на Лорън Пари. Реши да не го обмисля много, защото можеше да се разколебае и въздържи. Именно така добрата полицейска работа отива на вятъра. Събирай факти, но вярвай на усета си. Особено когато става дума за това кои факти да събереш.