Ричард Касл - Адска жега

Хийт върна любезната й усмивка, но каза:

— Вижте, съжалявам, г-це… — тя отново погледна визитката. Помнеше името й, но не беше сигурна как се произнася.

— Шфайда — помогна й тя. — Баща ми е чех. Не се чувствайте виновна, всеки се препъва в него. Наричайте ме Там.

Тя топло се ухили на Ники, разкривайки ред съвършени блестящи зъби. Приличаше на супер модел — руса коса с изсветлени кичури и чудесна прическа, големи зелени очи, интелигентни, но с палава искрица в тях. Беше висока и стройна, и достатъчно млада, за да мине без грим — сигурно още нямаше тридесет. Видът й повече прилягаше на ТВ репортер, отколкото на вестникарски.

— Добре, Там ме устройва — отвърна Хийт. — Само че съм тук за малко, после веднага тръгвам. Много съжалявам.

Тя тръгна към вътрешните врати, но Там я последва, изваждайки тефтера си. „Ампад“, със спирала, същият като на Хийт.

— Една минута ще ми стигне, няма да ви задържам. Като случайна ли ще определите смъртта на отец Граф?

— Ще ви отговоря съвсем кратко, г-це Шфайда — отвърна тя с безупречно произношение. — Твърде рано е, за да коментирам това.

Репортерката вдигна очи от бележника си.

— Такова сензационно убийство — пастор умира след изтезания в подземие за мъчения, — а вие искате да напиша само това? Просто „без коментар“?

— Какво ще напишете си е ваша работа. Разследването едва започва. Обещавам, че щом има нещо, което можем да споделим, ще го направим.

Като всеки професионалист, който го бива в разпитите, Хийт успя да получи информация, въпреки че разпитваха нея. Онова, което й подсказа интересът на Там Шфайда към случая Граф беше, че Ники не е единствената, която смята, че това не е просто поредното убийство.

— Разбирам — каза Там и веднага добави: — А сега какво ще ми кажете за капитан Монтроуз?

Хийт я огледа с ясното съзнание, че следващото „без коментар“ трябва да се поднесе внимателно. Там Шфайда щеше да напише материала, а не тя и Ники не искаше да вдъхнови пасквил срещу общите приказки на необщителните ченгета. Накрая репортерката каза:

— Ако ви е неудобно, може и неофициално. Просто чувам разни неща, които не са особено приятни и ако насочите проучванията ми, може да му направите услуга… ако слуховете не са верни.

Детектив Хийт подбра думите си внимателно.

— Нали не смятате, че бих се занимавала със слухове? Мисля, че най-продуктивно би било да вляза и да си свърша работата по случая Граф, за да ви дам конкретна информация. Съгласна ли сте, Там?

Тя кимна и прибра тефтера си.

— Трябва да призная, че Джейми ви е описал много точно. — Когато Ники свъси вежди, тя обясни: — Имам предвид в статията си за вас. Запознали сте се, видял е как се държите и си е свършил работата. Ето затова Джейми получава важните статии и Пулицър.

— Да, добър е.

„Джейми“, помисли си Ники. „Нарече го Джейми.“

— Видяхте ли снимката му в сутрешното ни издание с онази фурия Джийн Калоу? Калпазанинът не страда от липса на внимание, а?

Ники затвори очи за миг и си пожела Там Шфайда да изчезне — пуф! После ги отвори, но тя си беше там.

— Закъснявам, Там.

— О, вървете. И поздравете Джейми. Ако си говорите, имам предвид.

Хийт имаше чувството, че с Там Шфайда имат нещо общо и то не е репортерският тефтер. По-скоро беше един репортер.

Когато Хийт се върна в общия офис, капитан Монтроуз седеше изгърбен в стола си на затворена врата, обърнал гръб на отряда, и се взираше през прозореца към 82-ра улица. Може би и беше видял да влиза в паркинга, но нито я поздрави, нито я погледна. Ники бързо огледа бележките на бюрото си, не откри нищо, което да не може да почака и докато влизаше в кабинета му, сърцето й лудо заби. Почука на стъклото и щом я чу, той я покани да влезе, без да се обръща. Хийт затвори вратата и се втренчи в тила му. След пет безкрайни секунди той изправи гръб и обърна стола си към нея. Сякаш с усилие се изтръгваше от някакъв транс и се опитваше да се съсредоточи върху работата.

— Чувам, че денят ти е бил доста напрегнат — каза той.

— Пълна лудница, шефе.

Той й посочи втория стол и тя седна.

— Искаш ли да се разменим? Цяла сутрин се правих на идиот в Пъзел Палата — каза той, използвайки не особено любезния жаргонен израз на ченгетата за „Полис Плаза“. После поклати глава. — Извинявай. Обещах да не се оплаквам, но все отнякъде трябва да избие.

Погледът на Ники се плъзна към перваза на прозореца, където имаше снимка на капитана и Полета. Тогава си даде сметка, че той не се взира навън, а в снимката. Бе изминала почти година, откакто пиян шофьор я уби, докато пресичаше. Той понасяше болката стоически, но тя бе изписана на лицето му. Внезапно й се прииска да не беше уговаряла тази среща, но вече беше късно.