Ричард Касл - Адска жега

Емоциите на Шарън Хайнзбърг бяха постоянно изписани на лицето й и когато Хийт се появи в дома на пастора без предупреждение, тя изглеждаше така, сякаш току-що е отворила хладилника и е подушила вкиснало мляко. На Ники не й пукаше. Именно неуместната деликатност бе причината да изпрати Хайнзбърг тук. Нямаше да задълбочи грешката си, като се тревожи за чувствата й.

Новините й подсказаха, че решението да поеме командването е било правилно. След няколко часа работа Хайнзбърг успя да й предложи само преразказ на информацията за липсващия медальон и разбърканите чекмеджета, която Хийт вече бе узнала както от разговора си с икономката, така и от Екипа по събиране на улики. Ники остана с основателното впечатление, че основното занимание на следовател Хайнзбърг е било да седи с г-жа Борели и да гледа телевизия.

Тя обаче не се нахвърли върху подчинената си. В края на краищата Хайнзбърг си беше Хайнзбърг. Нямаше смисъл да излива гнева си върху нея, при положение че се ядосваше най-вече на себе си, задето не е провела разпита лично благодарение на репортерите, политиканстването в отдела и тревогите за шефа.

— Надявам се, че не възразявате, г-жо Борели — започна Ники, когато седнаха край кухненската маса, — но се налага да ви зададем някои въпроси, докато спомените ви са още пресни. Разбирам, че ви е трудно — ще се справите ли?

Очите на възрастната жена бяха подути и зачервени, но погледът им бе ясен и изпълнен със сила.

— Искам да ви помогна да откриете виновника. Готова съм.

— Да поговорим за последния път, когато видяхте отец Граф, както и за периода преди това. Извинявам се, ако вече сте го обсъждали с детектив Хайнзбърг.

— Не, нищо такова не ме е питала — каза г-жа Б. Хайнзбърг демонстративно заразлиства тефтера си.

— Казахте, че за последен път сте го видели вчера в 10 или 10:15 — каза тя, цитирайки информация, която вече се съдържаше в доклада за изчезването. Ники обаче само се усмихна на старицата и каза:

— Добре, да започнем оттам.

След като половин час внимателно задава въпроси за последните часове и дни на отец Граф, Хийт доби представа за последователността на събитията не само сутринта, а и през няколкото седмици преди изчезването на пастора. Той се оказа човек на навика, поне рано през деня. Ставал в 5:30 за сутрешната молитва, отварял портите на църквата в 6:30, в 7:00 заставал пред олтара за литургията, а г-жа Борели му сервирала закуската в 8 без 10.

— Подушеше ли бекона, приключваше проповедта — каза тя, утешена от спомена.

Останалата част от деня на свещеника включвала администраторска работа, посещения при болните и срещи с няколкото активистки групи, в които членувал. Икономката потвърди, че е спазвал този режим и през изминалите няколко дни. Е, почти:

— Започна да излиза по-късно за обяд и да се бави повече. Освен това няколко пъти закъсня за вечеря, което не беше в негов стил.

Хийт допи кафето си и си отбеляза нещо.

— Всеки ден ли? — попита тя.

— Нека помисля. Не, не всеки ден.

Ники изчака жената да помисли и си записа дните и часовете, които г-жа Б. си припомни, докато й сипваше втора чаша.

— Ами вечерите?

— Изповедите винаги бяха от 7 до 7:30, макар че напоследък нямаше много клиенти. Времената се променят, детективе.

— А след изповедите?

Лицето на икономката порозовя и тя размени местата на захарницата и каничката с мляко върху подноса.

— О, понякога четеше, гледаше стар филм по телевизията или се срещаше с миряните, ако някой имаше нужда от съвет. Наркотици, бити жени, такива работи.

Ники усети, че тя се опитва да се изплъзне и опита другояче.

— Ами когато не работеше? Как си почиваше?

Лицето й почервеня още малко и тя каза на каничката:

— Вижте, не искам да говоря зле за него, и той беше човек като всички нас, но отец Джери обичаше алкохола и почти всяка вечер си пиеше уискито в „Месинговият харпун“.

Хийт си записа, за да проучи и това. Ако е ходил редовно на бар, това щеше да я насочи ако не към заподозрени, то поне към приятелите или поне познатите му по чашка, които може би познаваха черти от характера на падрето, за които възрастната жена не подозираше.

Накрая Ники стигна до неудобния въпрос, който знаеше, че трябва да зададе.

— Тази сутрин ви казах къде открихме трупа. — Засрамена, г-жа Борели едва забележимо кимна. — Имате ли представа дали… отец Граф е имал нещо общо с този начин на живот?

Жената за пръв път се ядоса. Лицето й се вкамени, а очите й приковаха тези на Хийт.