Ричард Касл - Адска жега

— Толкова скоро? — каза Лорън, след като вдигна. — Да не си забравила нещо? Само не казвай, че си си оставила ключовете. Случвало се е вече и повярвай ми, не искаш да ти казвам къде съм ги намирала.

— Права си, не искам. — Въпреки че в момента беше сама в своята част на общия офис, Ники хвърли поглед през рамо, преди да продължи. — Слушай, видях колко бяхте заети всички във В-23 тази сутрин…

— Да, да, какво искаш да ти придвижа по-бързо?

— Якичката на свещеника. Онази с петното от кръв. Може ли да я избуташ най-отпред?

— Да не би вече да си погнала някого?

Пред очите на Ники все още беше превързаният пръст на капитан Монтроуз. Щеше й се да каже „Надявам се, че не“, но отвърна:

— Кой знае? Целта ми е най-вече да елиминирам няколко възможности.

Преди патоанатомът да отговори, Ники чу шумолене на хартия.

— Добре, мога да избързам. Обаче нали знаеш, че все пак ще отнеме време?

— Да започваме веселбата тогава.

— Ще дам пълна газ — изкиска се Лорън и продължи: — Така и така говорим, да знаеш, че току-що ти пратих доклада си. — Ники провери електронната си поща и видя, че имейлът е пристигнал и я очаква. — Обърни внимание на една бележка, която добавих допълнително. От „Събиране на улики“ минаха стаята за изтезания с прахосмукачка и откриха няколко косъма, но освен това е изникнало и парченце от нокът. — Ники си припомни огледа на мъртвия свещеник, докато лежеше на рамката и се сети, че ноктите му не бяха начупени. Приятелката й специално подчерта това. — Току-що погледнах тялото още веднъж. Не открих нацепване нито на ноктите на ръцете, нито на краката.

— Значи може да е от онзи, който го е обработвал — каза Ники. — Ако приемем, че не е остатък от предишен сеанс.

Тази възможност можеше да задържи доказателството извън съда, но щеше да им предостави следа при разследването. Преди да затворят, Лорън предложи да придвижи и този тест напред във времето.

— Как върви там вътре? — попита тя, щом влезе в аудио-визуалната кабина — бивш килер, където Роули преглеждаше записите от охранителната камера на „Роби на удоволствието“.

— Много бързо, детектив Хийт — отвърна той, без да отмества очи от монитора. — Нямат особено много клиенти и записът направо хвърчи.

— Ето защо си Кралят на видеонаблюдението. — Тя заобиколи масата и се наведе над снимките, разпечатани от следователя. — Нещо за Граф?

— Не — каза той. — Като стана дума, виж оня с нашийника около врата и маската с цип на устата. Все едно гледам отпаднали кадри от „Криминале“.

— Или от кучешка изложба — отбеляза Хийт, докато разглеждаше снимките. Като се изключат чистачите и Роксан Полц, Ники не разпозна никой от десетината души, чиито лица бе разпечатал Роули. Тя остави купчината до принтера. — Искам да ги занеса на икономката в жилището на пастора. Кога приключваш?

Той спря записа и се обърна към нея.

— Извинявай, така ли се обръщаш към един крал?

— Добре, де. Кога приключвате… сир?

— Двадесет минути ще ми стигнат.

Тя погледна часовника си. Обедната почивка (за тези, които имаха късмета да им се полага такава) отдавна беше изтекла. Попита Роули какъв сандвич иска и му каза, че ще се върне след 15 минути. Излезе в коридора, затвори вратата и се усмихна, когато чу приглушеното:

— Ало, казах двадесет!

В „Андис“ предлагаха доставки, но Ники предпочиташе да се разходи въпреки студа. Не, всъщност, точно заради студа. Главата й като че беше в менгеме, а нещо диво в нея сякаш виеше, устремено навън. Вятърът бе започнал да отслабва и това леко притъпяваше зъбите на зимния въздух, но при температура минус 15 той все още хапеше и усещането я ободряваше. Докато завиваше по „Кълъмбъс“, тя чу шумен пукот зад себе си и се обърна. От 82-ра улица се приближаваше голям джип, който също се готвеше за десен завой и една от грамадните му гуми бе строшила леда в канавката, обсипвайки тротоара с канонада от остри късчета. Хийт надникна, за да види кой кара такова бензиново чудовище в града, но не успя. Моторът гърлено изръмжа, джипът се шмугна в трафика и отслабващият му рев скоро го погълна.

— Кола пенис — отбеляза един пощенски раздавач и Ники се разсмя. Обожаваше Ню Йорк и фамилиарните непознати в него.

Докато в „Андис“ й приготвяха два сандвича с бекон, маруля и домати, Ники отново провери телефона и електронната си поща. Нищо от Руук от последната проверка насам (точно преди да поръча). Тя взе две кутийки с мед за чая с лед на Роули от рафта с подправките и отново погледна дисплея. Каза си „Майната му“ и набра номера на Руук, но попадна директно на гласовата му поща. Докато слушаше приветствието му, без да е сигурна какво точно иска да му каже, мъжът до нея, който чакаше за сандвич с ръжен хляб и риба тон, отвори вестника си и пред очите на Ники отново се изпречиха ухилените физиономии на Руук и агентката му пред „Льо Сирк“. Хийт затвори, без да остави съобщение, плати за сандвичите и забързано излезе отново на студа, като мислено ругаеше сама себе си, че се е поддала на импулса да преследва един мъж.