Ричард Касл - Адска жега

— Детективе, този мъж бе положил клетва за въздържание. Беше божи човек, който служеше на Господ и водеше живот, изпълнен с лишения, целомъдрие и подчинение.

— Благодаря ви — каза Ники. — Надявам се разбирате, че бях длъжна да попитам. — Тогава тя смени скоростите, огледа записките си и каза: — Забелязвам, че вчера, денят, когато сте го видели за последно, както и завчера, е излязъл веднага след закуска, вместо да отиде на обичайните си срещи и да работи в кабинета си. Имате ли представа на какво се дължи промяната?

— Хмм, не. Той не каза.

— Попитахте ли го?

— Да. Рече да не се бъркам. Шегуваше се, но и не се шегуваше.

— Забелязахте ли промяна в настроението му?

— Забелязах. Държа се по-остро с мен. Например шегата да не се бъркам. Отец Джери, такъв, какъвто го познавам, би казал такова нещо, а аз бих се засмяла в отговор. Той също. — Тя стисна устни. — Определено беше напрегнат.

Хийт трябваше отново да настоява.

— И вие нямате представа на какво се е дължало напрежението? — Когато жената поклати глава, тя попита: — Някой да е спорил с него? Да са го заплашвали?

— Не и през последните няколко дни, доколкото си спомням.

Странен отговор за жена, която сякаш си спомняше абсолютно всичко за него. Ники си отбеляза по-късно да се върне на това.

— Някакви проблеми в църквата?

— В църквата винаги има проблеми — изкиска се г-жа Б., — но не, нищо необичайно.

— Да са се появявали нови хора? Непознати, някой да е идвал по никое време, такива неща?

Тя потърка брадичката си и поклати глава.

— Съжалявам, следователю.

— Недейте така — каза Ники. — Справяте се чудесно.

Умората и стресът от травмата започваха да изтощават възрастната жена. Преди да е отпаднала съвсем, Хийт отвори плика със снимките, които Роули беше извадил от записа в „Роби на удоволствието“. Икономката сякаш се зарадва, че й възлагат различна задача. Почисти очилата си и внимателно огледа всяко от лицата, преди да поклати глава и да премине към следващото. Точно преди да ги преполови, Хийт забеляза някаква реакция — не беше силна, но тя сякаш се поколеба. Ники хвърли поглед към Хайнзбърг, която кимна — и тя го беше забелязала.

— Нещо познато, г-жо Борели?

— Не, засега не — отвърна тя, но погледна снимката още веднъж, преди да я обърне и да продължи. Щом приключи, каза, че никой не й изглежда познат. Ники имаше чувството, че г-жа Борели скоро ще отиде да се изповяда.

Излязоха от кухнята и Хийт я помоли да я разведе из жилището, за да погледне лично вещите, които са били разместени.

— Къде стоеше липсващият медальон на свети Кристофър?

Преди икономката да успее да отговори, Шарън Хайнзбърг припряно се постара да докаже, че не е излишна:

— В спалнята.

— Преди да се качим — каза г-жа Борели, — искам да ви покажа нещо.

Подкани ги да я последват, въведе ги в кабинета и посочи към един шкаф, върху който седеше и телевизорът.

— Казах за това на колегите ви. Щом дойдоха, огледах и забелязах, че вратата е съвсем леко притворена. Погледнете вътре.

Ники беше на път да я спре, но забеляза, че и от вратата, и от стъклената витринка вече са били взети отпечатъци. Вътре имаше два рафта — долният бе пълен с книги, както с твърда, така и с мека корица. Горният бе напълно празен.

— Всичките му филми са изчезнали.

— Какви филми бяха? — попита Хийт. Забеляза, че телевизорът стои върху древен видеомагнетофон, до който беше поставен компактен преносим DVD плейър, от който стърчаха червени, жълти и бели кабели.

— От всичко по малко. Обичаше документални, някой му беше дал „Гражданската война“ на Кен Бърнз. Взели са го. Знам, че имаше „Еър Форс 1“. „Да се махаш от самолета ми!“ 8 8 Думи на президент Джеймс Маршал, изигран от Харисън Форд във филма „Еър Форс 1“. — Бел.ред. Гледаше го отново и отново… — Тя поклати глава, несъмнено скътвайки спомена за мъртвия пастор, и отново насочи поглед към опразнения рафт. — Да видим, имаше и няколко записа от Пи Би Ес, най-вече телевизионен театър. Останалите бяха лични неща, основно записи от сватби, получени от миряните. Както и от маршовете и протестите, на които ходеше — тях ги снимаше сам. О! Погребението на папата. По този случай отиде във Ватикана. Предполагам, че и него са взели. Ценно ли е, детективе, някой би ли го откраднал?

Ники отвърна, че всичко е възможно и я помоли да й напише списък с филмите, които си спомня. За архивите, а и, колкото и невероятно да беше — в случай че някой от записите изникнеше у някого или пък на битпазара.