Ричард Касл - Адска жега

— Капитане? — отговори тя.

— Искам да ви видя в кабинета ми. — Преди да влезе обратно вътре, той добави: — Веднага.

Ники замахна с крак, улучи горната част на прасеца му и го повали. Дон тежко се приземи на синята постелка във фитнес салона и каза:

— Боже, Ники, какво те тормози тая вечер?

Тя протегна ръка, за да го изправи и докато го дърпаше, Дон реши да се направи на чаровен и да я събори, само че очите му издадоха движението и тя се извъртя към слабата му страна, без да пуска ръката му, изви палеца му, обърна го по корем и заби коляно в гърба му.

Същия следобед, когато получи есемес от някогашния си треньор и настоящ редовен спаринг-партньор, Ники отклони предложението му. Денят я беше смлял и й се искаше единствено да се прибере у дома, да се потопи във ваната и да си легне рано с надеждата, че сънят ще я отърве от терзанията по случая и по Руук. Тогава обаче й се стовари срещата с Монтроуз. Хийт излезе от офиса му, чувствайки се притисната, раздразнена и най-вече изпълнена с противоречиви емоции. Първото, което направи, бе да извади телефона си и да прати съобщение на бившия военноморски тюлен, че в края на краищата иска да отиде на тренировка.

Бедният Дон прекара само две минути на краката си, преди Хийт да го повали отново.

На срещата Ники видя един Монтроуз, когото не познаваше. Той затвори вратата и докато я заобиколи, за да седне зад бюрото си, вече я беше обвинил, че губи поглед върху случая. Тя го изслуша, но не можеше да откъсне очи от лепенката на пръста му, чудейки се чия е кръвта върху яката на свещеника, след като не е неговата собствена.

Дон отиде в ъгъла, взе кърпата и избърса потното си лице, а Ники енергично заподскача на едно място, нетърпелива да продължат.

Капитанът й беше казал:

— Днес следобед се разбрахме, че ще продължиш да разследваш садо-мазо елемента. Какво стана? Да не си яла гъби на обяд, затова ли ти хрумна да смениш ъгъла?

Тя се зачуди кой е мъжът, който й говори така. Нейният ментор, съветник и защитник през всичките тези години. Не беше бащата, когото никога не бе имала, но определено можеше да мине за чичо.

Дон се опита да я подведе. Отпусна безучастно ръце, за да я изненада, но после скочи, снишавайки лявото си рамо към кръста й и се опита да я повали. Тя отстъпи встрани и се засмя, когато ръцете му се сключиха около празното пространство и той се просна по лице.

— Получих информация, която разшири ъгъла, капитане — бе казала тя. Докато се чудеше какво да му разкрие и какво да премълчи — нещо, което никога преди не й беше хрумвало в присъствието на този мъж.

— Как например? Ще говориш с всички миряни, за да видиш кой смята, че в проповедите му не е достигал хумор? Ще разпиташ членовете на „Рицарите на Колумб“? Ще се отбиеш при архиепископа?

— Открихме пари — каза тя.

— Бяхме се разбрали — каза той, после се успокои малко и тя отново зърна капитана такъв, какъвто го помнеше. — Ники, моята работа е да ви ръководя и виждам, че тръгваш по странични пътища. Ти си чудесен следовател. И преди съм ти го казвал. Умна си, имаш интуиция, работиш здраво… Не познавам друг човек, който така успешно да открива самотния чорап. Ако дори един аспект от разследването не изглежда уместен, ти го виждаш. — Изведнъж тази фаза приключи. — Само че изобщо не ми е ясно какви ги вършиш днес. Закъсня половин ден, преди да разпиташ важен свидетел, при това след като допусна грешката да изпратиш Хайнзбърг. Точно така, казах го — допусна грешка.

Докато прелиташе над рамото на Хийт, Дон завъртя крака във въздуха. Докато го пускаше, тя изви гръб и се отпусна на едно коляно, навела глава надолу. Приведена по този начин не можа да го види как пада, но подът се разтресе.

— Съгласна съм, че трябваше да отида по-рано у пастора — каза Хийт и спря, без да добави друго. Спомни си пътуването от Съдебна медицина, задръстването, обаждането от „Полис Плаза“ 1 и, разбира се, данните за онова старо убийство, които бе спряла да прочете. Ако обаче решеше да се обяснява, разказът й щеше да звучи отбранително. И така й беше достатъчно тежко — трябваше да се преструва, че не е знае онова, което откри във файла: че главният следовател по убийството на Хъдълстън беше следовател първа степен Чарлз Монтроуз.

— Да, трябваше да отидеш, но не отиде. Не ви прилича, детектив Хийт. Да не би да се разсейвате заради повишението?

След като изчака казаното да й въздейства, той се наведе напред със скръстени ръце и тя отново видя лепенката на пръста му. Нямаше как да го избегне. Тогава той изплю: