Ричард Касл - Адска жега

— Или са ви занимавали други неща? Да бъбрите с репортери, например?

Правило номер едно на всяко полицейско управление: в едно полицейско управление всичко се знае.

— Нека ви уверя в едно, капитане. Разговорът ми с онзи репортер представляваше просто друг начин да кажа „Без коментар“.

Задържа погледа му, за да може Монтроуз да види, че говори истината и в същия момент взе решение. Реши, че това не е моментът да го пита за случая Хъдълстън. Засега, що се отнасяше до шефа й, тя изобщо не се беше интересувала от онзи файл. Каквото и да бе предизвикало тази буря, Ники се надяваше тя да премине, за да се съсредоточи върху работата си и да действа открито.

— Гледай да продължиш така — каза той накрая. — Знам какво представлява пресата, особено клюкарската. Нима мислиш, че не са ме налазили отвсякъде? Ами общественият натиск и ония наглеци в Централното управление? Нека ви кажа от какво нямам нужда, детектив Хийт — поредната причина някой да ме яхне. Силно се надявам да не сте вие източникът. — Тонът му беше спокоен, от което я заболя още повече. — Запомни едно. Ще те отстраня от случая, ако не се съсредоточиш. Действай по садо-мазото и нищо повече. Ясен ли съм?

Тя бе останала без думи и само кимна. Щом посегна към дръжката на вратата, той добави:

— Ако омажеш този случай, ще загазя. Ти също.

Хийт си тръгна, чудейки се съвет ли е това, или заплаха.

Дон, който я беше повикал на тренировка същата вечер, й бе отправил още една покана, а именно да спят заедно. Преди двамата често го правеха, но в последно време тази практика беше замряла. В един момент преди години, без излишен шум, треньорът на Ники по жиу-жицу й стана треньор с екстри. В началото си пасваха идеално. Нито един от двамата нямаше връзка, допадаха си, допълваха се физически и бяха еднакво доволни, независимо дали боричкането им се пренесеше в спалнята, или се ограничеше с фитнес салона. Сексът беше спорадичен, енергичен и лишен от страст. За Ники всичко се промени, когато се появи Руук. Не беше въпрос дори на серийна моногамия, а на нещо друго. Нещо, което не можеше — или не желаеше — да облече в думи. От жегата насам Дон и Ники бяха продължили тренировките си в салона. От време на време той й отправяше покани, които тя отклоняваше без обяснения, което също бе част от неписаните им правила.

Тази нощ, след като тя го напердаши, Дон я попита пак, преди да тръгнат към съблекалните и за пръв път от много време Ники се почувства изкушена. Не, повече от изкушена — за малко да каже „да“.

Докато вървеше към дома, тя обмисли чувствата си. Макар че едва не каза „У нас“, във въображението си тя стигна почти до края и отказа. Месецът, прекаран без Руук, й се беше сторил много дълъг както физически, така и емоционално. Лесно можеше да преспи с Дон и нито той, нито Руук щяха да повлияят на решението й. Отказът й обаче се дължеше на същото, както и останалите. Но защо? С Руук сериозна връзка ли имаха? Преди заминаването му сигурно би отговорила другояче. Въпросът определено бе придобил по-внушителни измерения след снимката пред „Льо Сирк“ и евентуалното й значение. За Ники той беше каква връзка би могла да има с Руук, когато — ако — се видеха отново. Ако тази нощ преспеше с Дон, това щеше да е секс за отмъщение. На него нямаше да му пука, дори да знаеше, но при нея беше друго. И именно това беше причината. Отказа на Дон, за да отложи една дефиниция.

Или може би ставаше дума за нещо по-прозрачно. Може би знаеше, че последното, което й трябва, е поредното усложнение, което да увеличи стреса в живота й. По дяволите, дори в този ден. Имаше нужда да се отпусне, да се ободри.

Вече беше решила за ваната — с лавандулова пяна, разбира се. Имаше и още едно нещо, което би я откъснало от мислите й. В южната част на Парк Авеню спря пред будката за вестници накрая на пресечката и награби няколко жълти издания и списания със знаменитости. Хок, продавачът, я поздрави специално — беше започнал да й намига в деня, в който тя се появи на корицата на „Фърст Прес“ заради вбесяващата статия на Руук.

Отброявайки центовете (Хок щастливо се усмихна, когато му даде точно), Ники подуши дима от бездействащ мотор.

— Хок, как издържаш?

Той изкриви лице и махна с ръка пред носа си. Тя погледна по посока на миризмата — носеше се от голям джип, спрял на няколко крачки надолу по тротоара. Тя се обърна, за да подаде монетите на продавача, когато си спомни фразата „кола пенис“. Обърна се отново към джипа — определено приличаше на онзи, който бе видяла на път към „Андис“ — графитеносив, с широки гуми, — но нещо беше различно. Номерата. Беше запомнила, че са от Джързи, а тези бяха от щата Ню Йорк. Хок й предложи найлонова торбичка, тя отказа, отдели се от будката и с изненада видя, че джипът е изчезнал. Ники стъпи на тротоара точно в момента, когато фаровете му се скриха, докато се отдалечаваше на заден ход в насрещното движение и завиваше по една странична уличка.