Ричард Касл - Адска жега

Даде й името на една закусвалня на „Лафайет“, каза, че ще я чака там в седем и след като отново я поздрави, затвори.

— Някакви новини от пътешественика? — попита патоанатом Лорън Пари и вдигна очи от компютъра в кабинета до помещението за аутопсии. Носеше задължителния защитен костюм, който както обикновено бе украсен с кървави пръски и телесни течности. Долови реакцията на Ники и взе предпазната маска от стола до нея.

— Ще седнеш ли?

— Не, добре съм — отвърна Хийт, която тъкмо бе облякла чистата престилка, която даваха на посетителите, подпря се на стената на тясното преддверие и погледна през стъклото, взирайки се в масите, наредени пред нея. На най-близката, номер 8, беше покритото с чаршаф тяло на отец Джералд Граф.

— Лъжкиня — каза най-добрата й приятелка. — Ако изглеждаш така, когато си добре, никога не ми се показвай, когато си зле.

Ники отново насочи поглед към Лорън.

— Добре, нека добавя — ще се оправя. Предполагам.

— Плашиш ме, Ники.

— Добре де, добре…

Хийт разказа на Лорън за изненадата, която преживя сутринта — триумфалното завръщане на Руук в Готъм, за да отпразнува успешното изпълнение на задачата си, при което не само не се беше сетил за нея, а — добавяйки и обида към болката — дори не се беше обадил, за да й каже, че се е прибрал.

— Ох — свъси чело Лорън. — Това пък какво е, как смяташ? Нали не мислиш, че той…

Тя млъкна и тръсна глава.

— Какво? — попита Ники. — Че е забил някоя друга? Можеш да го изречеш. Да не мислиш, че не съм се чудила? — Ники пропъди няколко мрачни мисли. — Ако имаш достатъчно време, успяваш да си представиш какво ли не, Лор. А след месец отваряш вестника и хоп — те са се сбъднали. — Тя се отблъсна от стената и изправи гръб. — Достатъчно. Той се е върнал — ще изясним това. — Макар и неизказани, съмненията й бяха лесно доловими. — За теб и Очоа обаче много се радвам.

Изненадана, Лорън остави работата си, но после се усмихна. Разбира се, че не би могла да скрие романса си от Ники.

— Да, нещата с Мигел вървят добре.

Докато вървяха към вратата, Ники каза:

— Нали знаеш, че може и да се науча да те мразя?

Другите двама патоанатоми имаха клиенти на първата и третата маса и докато влизаше в помещението за аутопсии, Ники безмълвно повтори мантрата, която бе научила от Лорън при първото си посещение преди години. „Дишай през устата, мозъкът ти ще се подлъже.“ Както винаги, Хийт си каза „Почти… но не съвсем“.

— Искам да ти покажа няколко бързи открития и една-две аномалии — каза патоанатом Пари, когато се приближиха до тялото на Граф.

— Не е нужно да дразниш любопитството ми, Лорън. Ще остана за целия доклад.

— Ей, това е моето представление! Колко често получавам възможност да го изнеса? — Ники знаеше, че Лорън не се шегува — тя живееше за работата си. — Часът на смъртта е такъв, какъвто си мислех, от 8 до 10 часа. Според мен е по-близо до 10.

— Тоест, около 9:30?

— Там някъде. — Тя обърна страницата и отдолу се показаха шаблони на легнало и изправено човешко тяло, върху които си беше водила бележки. — Следи и индикатори. Вече огледах очните ябълки, врата, тук и тук. — Докато обясняваше на Хийт, тя ги посочваше с химикалката си. — Има множество драскотини и контузии, болезнени, но не и фатални. Няма счупени кости. Всичко се връзва със садо-мазо.

Ники започваше да мисли, че все пак става дума за сеанс, който е излязъл от контрол, но нямаше смисъл да избързва. Освен това предстоеше нещо интересно.

— Направих три дребни открития, които си струваха труда — каза патоанатомът и преведе Хийт през помещението до един от шкафовете. Плъзна стъклената врата встрани и извади една от сините кофички с улики, които стояха на рафта. Ники си спомни как при първото си посещение Руук видя една от тях и каза, че никога повече няма да си купи кофа с пържено пиле.

Лорън извади малко пластмасово шишенце, върху чийто баркод пишеше „ГРАФ“ и го подаде на Ники.

— Виждаш ли това?

Следователката го вдигна срещу светлината и видя, че на дъното има някакво малко парченце.

— Открих го под нокътя му — продължи Пари. — Под микроскопа прилича на кожа, но не съвпада с тази от яката или от ремъците за ръцете. — Тя се върна при кофичката. — Ще го дам в лабораторията.

След това тя заведе Ники в сушилнята, където слагаха дрехите на жертвите, за да запазят наличната ДНК до тестовете. Вътре висяха окървавените дрехи на най-различни жертви, разделени с листове кафява хартия, а до вратата бяха черните одежди на Граф и бялата му римска яка.