Ричард Касл - Адска жега

Ники инстинктивно зачака остроумната вметка на Руук. Откакто беше заминал, го правеше постоянно. Какво ли би изплюл? Доколкото го познаваше, нещо като „Страхотно мото би излязло от това!“. Тя си представи запалена кибритена клечка, която превръща снимката му от „Льо Сирк“ в пепел.

След като Роксан й даде името и номера на домината, Хийт я попита за клиентите.

— Това го знае тя — отвърна управителката. — Плаща ми, за да използва помещенията ми, все едно е фризьорка. Сама записва часове на клиентите си.

— Роксан, можете ли да ми кажете къде бяхте снощи между 6 и 11 часа? — попита Ники, разширявайки часовия прозорец, защото все още не беше получила официалната версия от Лорън Пари.

— Да, мога. Вечерях, а после отидох на кино със съпруга ми.

След като си записа името на ресторанта и на филма, Хийт попита:

— Съпругът ви ще го потвърди ли?

Сими Полц кимна.

— Естествено, че ще потвърдя.

Ники хвърли поглед от дъртака към Роксан и си отбеляза нещо друго, този път на ум. Отбеляза си да не си прави изводи предварително. Не и в Ню Йорк сити. Нима не беше научила този болезнен урок от Руук?

Обади се на детектив Очоа, за да открие домината, докато Роксан и мъжът й все още са в „Разпити“ и не могат да я предупредят. Хийт им даде да огледат няколко снимки на осъдени за тежко сексуално насилие — знаеше, че това ще ги занимава и то така, че да не й се пречкат. Очоа се намираше само на няколко пресечки от адреса на Андреа Боум в Челси и след петнадесет минути се обади да доложи, че според съквартирантката й г-ца Боум била на почивка още от уикенда.

— Каза ли къде? — попита Ники.

— В Амстердам — отвърна Очоа. — Градът, не улицата.

— Представи си само. Една домина в Амстердам.

— Да — съгласи се той. — Звучи ми като служебно пътуване, мен ако питаш.

— Обади се в митницата, провери паспорта й и се увери, че е заминала — каза Хийт. — Макар че ми се струва, че алибито й е солидно. От снимката на свещеника излезе ли нещо?

— Нищо. Обаче обиколката на клубовете не беше пълна загуба на време. Разпитвам най-вече пасивни типове и самочувствието ми ужасно се вдигна.

Хийт нямаше търпение да разбере какво е станало в жилището на пастора, но Лорън Пари й прати есемес, че е приключила с аутопсията на отец Граф, така че тя изчака да стигне до колата, преди да се обади на Хайнзбърг.

— Какво става, Ники? — попита тя.

— Карам към Съдебна медицина и се чудя какво откри през последния час и половина.

Хийт не прикри досадата в гласа си особено добре — дразнеше я, че се налага да я гони, за да разбере какво става. Едно от по-особените качества на Шарън Хайнзбърг беше, че пропуска доста неща, така че дори коментарът на Хийт да беше хаплив, тя едва ли го беше усетила.

— Какво ще кажеш на онова копеле, писателят? — попита Хайнзбърг. — Ако някой мъж се занася с мен, не го пускам на бис, нали разбираш?

На Хийт й се прииска да й кресне така, че от ухото й да потече кръв. Вместо това преброи до три и спокойно каза:

— Шарън? Икономката?

— А, да. Г-жа… — чу се шушкане на хартия.

— Борели — подсказа й Ники. — Какво ти каза г-жа Борели за изчезналите предмети?

— Всъщност доста неща. Голяма работа е, възприема работата си като мисия. Познава всеки сантиметър от къщата, сякаш е музей. — Хайнзбърг прелисти още няколко страници. — Засега най-главното е, че липсва един медал от кутията с бижута.

— Какъв медал?

— Някакъв свещен. — Тя покри слушалката с ръка, разнесе се приглушен говор. След малко каза: — Медальон със свети Кристофър.

— Тя само това ли каза, че липсва? — попита Хийт.

— Засега. Все още не сме приключили прегледа, заедно го правим — добави Хайнзбърг и се постара да звучи заета. — Г-жа Б. обаче каза още, че разни неща не са наред. Дребни неща. Чекмеджетата с ризите и чорапите не са подредени така, както ги подрежда тя, книгите са леко разместени, един от шкафовете с чаши и чинии е затворен, но не докрай.

Ники започваше да схваща и явно ставаше дума за нещо голямо. Сякаш някой беше търсил нещо в дома на пастора, но методично, а не като хала, както обикновено се случваше. Струваше й се, че много е внимавал. Че може би е бил професионалист. Мислите й се върнаха към Монтроуз. Той би ли претърсил по този начин?

— Шарън, записвай всичко, нищо, че и в „Събиране на улики“ си записват. Искам списък с всичко, което е преместено или счупено. Колкото и да е дребно, разбра ли? — Хийт погледна часовника на таблото. — Не мисля, че ще успея да дойда, така че седни с г-жа Борели, ако има сили за това. Разбери всичко подозрително за отец Граф — необичайни навици, караници, посетители, знаеш какво да я питаш.