Коди Макфейден - Човекът сянка

— Да вървим.

Те влизат и аз ги следвам. Мой ред е да бъда пренебрегната, докато двамата танцуват танц, приличащ на моя с Джеймс.

Кали подушва въздуха.

— Какво мислиш, сладкишче? Дали наистина е мъртва от три дни?

— Така смятам, да.

Кали прави няколко общи снимки на тялото, както и на органите в торбите. Джийн отива при тях и размахва ултравиолетовата си пръчка отгоре им.

— Няма следи от отпечатъци. — Поглежда ме. — Макар че работата ни в момента е повърхностна, не е окончателна.

Обръщат се към трупа. Кали прави още снимки. Джийн се навежда над леглото, за да разгледа лявата ръка на Шарлът.

— Виждаш ли мястото, където липсва нокътят? — пита той Кали.

Тя му отговаря, като прави поредица от снимки.

— Нокътят е на килима, между леглото и стената — съобщавам аз.

Кали кляка и му прави няколко снимки.

— Май има малко кръв и тъкан по него, Джийн. — Прави още няколко снимки.

Криминологът коленичи и прокарва пръчката си под леглото.

— Тук долу има много частици — констатира той. — Не искам да пипам нищо друго освен нокътя… — Подава пръчката на Кали и бърка в един от джобовете си, откъдето изважда пинцети и малък найлонов плик. Протяга се, опитва се да има колкото се може по-малък контакт с килима, и достига нокътя. След малко се изправя и повдига пликчето за улики. — Това тук може да е ДНК.

— Колко време? — питам го аз.

Джийн свива рамене.

— Двадесет и четири часа. — Напът съм да се оплача, но той вдига ръка, за да ме спре. — Говорим в най-добрия случай, Смоуки. Двадесет и четири часа, точка.

Въздъхвам.

— Добре.

Джийн си взима пръчката обратно от Кали и минава с нея тялото на Шарлът, като започва от главата ѝ, слиза надолу до врата, до отворения гръден кош и краката ѝ. Изправя се.

— Не виждам следи от семенна течност по тялото. Разбира се, кръв има навсякъде. Не мога да направя никакви заключения на тази база.

Кали прави още няколко снимки.

— Смятам, че най-добрата и най-важна за момента следа е ДНК-то по нокътя — обяснява Джийн. — И тъй като ми изглежда, че е имало борба, ще кажа на криминолозите от лосанджелиската полиция да бъдат много внимателни при събирането на уликите и особено прецизни със сутиена и прашките.

— Това ли е всичко?

— Засега, сладкишче — отговаря Кали. — Но в нокътя има потенциал, не мислиш ли?

— Да, разбира се. — Поглеждам часовника си. Почти единадесет вечерта е. — Трябва да вървя, Кали. Имам среща с онзи охранителен консултант у дома. Вие двамата изчакайте криминолозите. Джийн, моля те , след това се заеми веднага с ДНК-то.

— Нямаш проблеми.

Криминологът поглежда към Шарлът. Тя продължава да пищи.

Как е тя? — Звуча изморена и дори аз го усещам.

— Добре е. Събуди се следобеда и гледахме малко телевизия. Помогна ми да направя вечеря. Обичайните неща. Сега спи.

— Елейна… — поколебавам се.

— Може да остане тук, Смоуки. Щях да ти го предложа. Освен това звучиш изтощена, а и няма причина да я събуждаме.

Доброто старо съчувствие. Изпитвам вина, но тя не е достатъчна, за да ме накара да кажа „не“ на предложението ѝ.

— Благодаря ти. Изморена съм. Но обещавам, че няма да е все така. Ще ѝ се обадя сутринта.

— Върви да поспиш малко, Смоуки.

Дали щях да оставя Алекса при Елейна при същите обстоятелства, питам се, докато шофирам? Прогонвам тази мисъл. Затварям я в килера, заключвам вратата и продавам къщата.

Пристигам до дома си малко след единадесет часа. Господи, какъв забързан ден.

Томи вече е тук. Това не ме изненадва. Точността не е нещо, което е научил, тя е част от неговата личност.

Той излиза от колата си, докато паркирам, и идва при мен. Посочва ми, че се налага да сваля прозореца. Изпълвам нареждането му.

— Влез в гаража — казва ми. — Възможно е да гледат. Докато сме в гаража, не казвай нищо, първо трябва да го проверя за подслушвателни устройства.

— Няма проблем.

Натискам копчето и вратата на гаража се отваря. Влизам в него, а Томи идва след малко. На гърба си носи раница. Изключвам двигателя и излизам от колата.

Наблюдавам мълчалива, докато извършва електронна проверка за бръмбари, като използва скъпо устройство, което може да засече всички честоти до четири гигахерца. Работи бавно, методично и изключително съсредоточено. Всичко това му отнема почти десет минути. След като приключва с електронната проверка, започва физическа. Не е достатъчно само да провериш за бръмбари. Трябва и да ги намериш.