Коди Макфейден - Човекът сянка

Вероятно е била бърза. Вероятно се е опитала да изпищи, дори да затвори вратата. Но те са били подготвени за това. С какво? Нож. Не. Този път е нямало дете, което да вземат за заложник. Нуждаели са се от по-сериозна заплаха. Огнестрелно оръжие? Да. Няма нищо по-добро от дулото на пистолет, което да те накара да млъкнеш.

— Млъкни или си мъртва — е казал единият от тях. Гласът му е бил спокоен, уверен. Това го е направило още по-застрашителен в нейните очи. По-сериозен. Усетила е, че си има работа с човек, който би я застрелял, без да му мигне окото.

Отивам в спалнята. Вонята тук е по-силна. Разпознавам мястото от видеото. Обзавеждането е розово, уютно и направено с вкус. Говори за младост. За безгрижно щастие.

Сред този уют се е случило най-ужасното нещо.

Тя е тук. Мъртва и разлагаща се, все още завързана за леглото си.

Умряла е с отворени очи. Краката ѝ са разтворени. Знам, че са я оставили така с цел. Искат да ни се похвалят, пипнахме я , казват ни, тя е никоя. Безполезна курва. Направихме я НАША.

Торбите са наредени до леглото ѝ. Тялото е олицетворение на насилието, хаоса и покварата, а торбите са в пълна противоположност. Поставени са в права линия. Подредени са. Те се хвалят: Виждаш ли колко сме изкусни и способни. Или вероятно говорят на език, който само те разбират и пишат с кървави пиктограми, които не можем да разгадаем.

Всичко подсказва за един добре изпипан ритуал. Това е нещо, което Джак Изкормвача би направил, мислят си, затова го правят и те. Впечатлена съм от усета им към детайлите. Били са заинтересувани от нея, само от нея. Нищо друго в стаята не е било докоснато или повредено. Нуждата им да я притежават не е стигнала до обстановката. Тя им е била достатъчна.

Движа се в стаята и я оглеждам внимателно. В нея има много книги. Те са износени и нахвърлени. Не са тук, за да запълват празнини — тя е била читател. Навеждам се, за да видя заглавията, и съм ударена от всичкото това нещастие, ирония и грозен хумор. Криминални романи, повечето от които са за серийни убийци.

— Хелтър скелтър [20] Израз, който се свързва с престъпника Чарлс Менсън. Заимстван е от едноименната песен на Бийтълс. Според Менсън тази песен описва апокалиптична расова война, чието начало може да бъде поставено от неговите убийства. Това е и заглавието на книгата, която прокурорът по делото на Менсън, Винсънт Булиоси, издава. В нея са описани убийствата му. — Бел. прев. — мърморя си под нос.

Обръщам се към леглото. Присвивам очи, когато забелязвам купчината с дрехите ѝ на пода. Отивам до тях, клякам и ги оглеждам, без да ги докосвам. Закопчалката на сутиена ѝ е скъсана, както и прашките ѝ. Не ги е свалила сама. Били са махнати насила.

Изправям се и поглеждам мъртвото ѝ лице, застинало във вечен писък.

— Опита ли се да се бориш с тях, Шарлът? — питам я аз. — Когато ти казаха да си махнеш сутиена и прашките, каза ли им да се разкарат?

Тя стои до леглото си само по бельо и трепери от адреналина, който страхът предизвиква.

Единият от тях сочи с пистолета.

— Сваляй всичко — казва ѝ той. — Веднага.

Шарлът го поглежда, а после и другия. За разлика от Ани тя разбира, преди да я завържат.

Тези празни очи.

Тя знае.

— ШИБАЙТЕ СЕ! — крещи им и напада единия. — ПОМОЩ! ПОМОЩ!

Отново поглеждам тялото ѝ. Виждам синините по лицето ѝ, най-вече около очите. Дали са причинени, след като са я завързали за леглото или преди това? Никога няма да разбера. Предполагам, че е било преди това. Наистина няма значение, но се чувствам по-добре да мисля така.

Разгневен е, че тази свиня го е докоснала с курвенските си ръце. Само за момент той се изплашва. Пищенето трябва да спре. Удря я в стомаха и въздухът ѝ излиза от дробовете. Тя се присвива.

— Дръж ѝ ръцете зад гърба — казва на другия, гласът му е изпълнен с гняв.

Тя се дави и се опитва да си поеме въздух, докато другият я сграбчва за лактите и ги извива назад.

— Трябва да се научиш да се подчиняваш, курво — казва този с пистолета. Ръката му полита и я шамаросва. Веднъж. Два пъти. Отново и отново. Главата ѝ се вее като ветрило. Той се пресяга и разкъсва сутиена ѝ с бруталната сила на един луд. Следват прашките ѝ. Тя се опитва да изпищи отново, но той я удря в слънчевия сплит и продължава с шамарите по лицето. Тя е гола и замаяна, от очите ѝ текат сълзи, а ушите ѝ звънтят. Всичко е обвито в червена мъгла. Коленете я предават, докато се опитва да стои на крака.