Коди Макфейден - Човекът сянка

Стоя и наблюдавам как Томи работи. Оглеждам го от глава до пети. Не съм го виждала от години. Изглежда невероятно както винаги. Родителите му са латиноамериканци и той е красив по много латино начин. Мургав с къдрава коса. Дълбоки, тъмни очи. Има лек недостатък — малък белег на лявото слепоочие, който някак си го прави още по-привлекателен. Не е груб, но не е и от най-любезните. Някъде по средата е и това много му отива. За мъжете той е това, което е Кали за жените. Не е устат като нея, по-скоро е любител на спокойствието и тишината. Когато те изслушва, никога не си играе с нещо, не барабани с пръсти, нито се потупва по крака. Не че е някакъв вдървен сухар. Напротив, изглежда много комуникативен и спокоен. По-скоро не изпитва нужда да се движи много. Истинското движение е в очите му. Винаги са заинтересувани и нащрек. Предполагам, че е станал такъв благодарение на тайните служби. Спокойствието и наблюдателността вървят ръка за ръка с тази професия.

Знам, че Томи никога не се е женил. Не знам дали е имал много приятелки или само шепа. Нямам представа защо е напуснал тайните служби. Доколкото ми е известно, те са го изоставили. Не можах да намеря нищо, когато го проверявах, а и не ми се искаше да се заравям излишно. Знам онова, което ми трябва да знам: много е добър в това, което прави, има сестра, която обича, и майка, на която помага. Това са основните и най-важни неща за него. Неща, които ти казват много за характера на един човек. Въпреки това копнея да разбера какво се крие вътре в него. Не мога да се спра.

Гласът му ме изважда от унеса.

— Не мога да намеря никакви бръмбари. Бездруго няма голяма вероятност да са сложили такива тук. Едва ли са си мислели, че прекарваш много време в гаража.

— И са били прави.

— Тази кола ли караш основно?

— Да.

Томи отива в задната ѝ част и ляга по гръб. Наблюдавам го как се движи около нея.

— Намерих го. Високотехнологичен и професионален джипиес тракер. — Излиза изпод колата ми. — С това чудо тук и с правилния софтуер могат да те следят на лаптопа си. Предполагам, че засега искаш да го оставим включен.

— Не искам да разбират, че знам, че е тук. Докато ме следиш, вероятно ще забележиш единия от тях.

— Каза ми, че са били в дома ти?

— Да. Вече смених ключалките.

— Това означава, че са можели да поставят бръмбари по всяко време, преди да го сториш. Искаш ли да ги потърся? Може да отнеме няколко часа.

— Ако има такива, искам да знам къде са. Също така искам да си останат по местата.

Томи взима раницата си.

— Вкарай ме вътре и се захващам за работа.

Томи проверява първо мобилния ми телефон. След това продължава със своя лов на бръмбари, аз се обаждам на екипа си.

— Какво става с проследяването на потребителското име и паролата, Джеймс?

— Тази проверка ще ни отнеме цяла вечер. Опитваме се да намерим собствениците на различни компании.

— Продължавайте.

Джеймс затваря, без да каже нищо. Продължава да е голям пън.

Кали е в лабораторията с Джийн, който, верен на думата си, работи здраво над ДНК-то.

— Джийн се е заел много сериозно със задачата, Смоуки. Изважда разни хора от леглата и им напомня, че му дължат услуги.

— Можеш ли да го виниш?

— Не. Не ми пука с какво си е изкарвала прехраната, сладкишче. Била е младо момиче. С времето е щяла да има шанс да се промени, да си избере друга професия. Той ѝ е отнел тази възможност.

— Знам, Кали. Затова трябва да го заловим. Продължавай да работиш и ако успееш, поспи малко.

— Ти също, Смоуки.

Последно се обаждам на Алън. Казвам му, че Бони ще остане у тях за тази вечер.

— Разбира се, няма проблем. — Млъква за миг. — Елейна ще започне химиотерапия следващата седмица.

Бучката, която напоследък се е превърнала в добър приятел, отново засяда на гърлото ми.

— Всичко ще е наред, Алън.

— Чашата е наполовина пълна, нали?

— Точно така.

— Лека нощ. — Той затваря и ме оставя да се пуля на телефона.

Томи продължава да обикаля къщата ми. Тя е тиха и празна. Бони вече ми липсва. Обстоятелствата, при които се озова тук, са отвратителни и ако можех да ги променя, щях да го сторя, но не съм способна да променя фактите. Липсва ми. Отсъствието ѝ оставя празнина в мен.

Осъзнавам, че горя да приключа с този случай не само заради основните причини: да изчистя улиците от Джак-младши и лудостта му. Искам да приключа със случая, за да мога да осигуря на Бони дом. Мисля за бъдещето и мечтая за него. Нещо, което не съм правила от деня, в който убих Джоузеф Сандс.