Коди Макфейден - Човекът сянка

Постигат това, което искат — отново е лесна за контролиране.

Това го успокоява.

В този момент е запушил устата ѝ. Поглеждам към ръцете и краката ѝ и забелязвам белезниците. Лявата ѝ ръка привлича вниманието ми. Отивам до горната част на леглото и се навеждам. Шарлът е имала изкуствени нокти. Този на десния ѝ показалец го няма. Оглеждам набързо другите ѝ пръсти. Останалите ѝ са там. Прехапвам устна и мисля усилено.

Хрумва ми нещо. Връщам се на верандата.

— Имаш ли фенерче? — питам Бари.

— Разбира се — отвръща той и ми подава такова.

Връщам се в спалнята на Шарлът. Коленича до леглото и осветявам с фенерчето под него.

Виждам го — самотния нокът, който е паднал на килима до леглото. Присвивам очи и виждам нещо на върха му, което прилича на кръв.

Ставам и поглеждам Шарлът. Изпитвам съжаление към нея. Дори физическа болка. Всичко заради този единствен нокът. Последният ѝ опит да се съпротивлява, да каже „майната ви“ от гроба.

Някои биха спорили, че е било случайност, но предпочитам да не мисля така. Сещам се за книгите за серийни убийци, които е обичала да чете, възхищавала се е на мистериите, уликите и убийствата. Виждам една млада жена, която цял живот е била борец и е знаела, че ще умре.

— Закопчай курвата за леглото — казва този с пистолета.

Другият я блъска, докато още е замаяна, сграбчва китките ѝ и…

— Ох! Шибана ПУТКА! — крещи той. — Кравата ме одраска!

— Тогава я закопчай, да го вземат мътните!

Удря я отново в стомаха и насила оковава едната ѝ ръка с белезниците. После и другата.

Вероятно го е сторила, докато ѝ е закопчавал краката. Вероятно ѝ е отнело известно време да го направи — да се концентрира въпреки тормоза, мъченията и изнасилването. Виждам я ясно.

Всичко е болка, страх и червена мъгла. Те ще я убият. Тя го знае. Чела е по темата. Чела е също и за ДНК. Наясно е какво има под нокътя ѝ.

Опитва се да го отчупи с палеца си, натиска силно, силно, по-силно, моли се да не забележат, докато…

Пук. Отчупва се безболезнено. Не чува как пада на пода, но част от нея вече жалее за него. Той ще продължи да живее по един или друг начин дори след като всичко тук приключи. Тя няма.

Обръща се към този с пистолета и той ѝ се усмихва.

Затваря очи и започва да плаче, но си мисли за нокътя.

Знае, че никога повече няма да го види.

Изправям се. Имам чувството, че току-що съм била обрулена от леден вятър. Поглеждам Шарлът.

— Намерих го — прошепвам ѝ. — Точно където си го оставила за мен.

— Това тук е много, много жалко — изрича тихо Бари. — Така и не свикнах с тези неща.

Поглеждам го.

— Това вероятно е хубаво, Бари.

Той се стряска и се обръща към мен. На лицето му заиграва вяла усмивка.

— Да.

Кали и Джийн се подготвят да влязат вътре. Казах на всички за нокътя.

— Те няма да се бавят много, така че се обади на твоите криминолози и ги докарай тук, Бари. Сритай им задниците и ми прати доклада им. Моля те. Ще ти върна услугата. Смятам, че тези момчета са местни. Ако има как, ще те извикам, когато ги заловим.

Полицаят поклаща глава.

— Оценявам предложението ти, Смоуки, но не е необходимо. Този е един от онези случаи, в които не ти пука кой ги е заловил, стига някой да го стори.

— Какво ще кажеш тогава просто да си обещаем, че ще се държим в течение?

— Устройва ме.

— Какво точно искаш да направим? — Джийн е едновременно объркан и раздразнен, но също така и развълнуван. Развълнуван е, че се намира на бойното поле, на което не е стъпвал от доста време насам, но също така е раздразнен, че това не е неговото „местопрестъпление“. Няма как да го притежава.

— Искам всичко, което може да ми помогне да пипна този тип. Криминолозите на лосанджелиската полиция са кадърни, така че на тях ще оставим тежката работа. За вас остава да излижете всяка повърхност и да видите дали има нещо, което да ни е от полза.

— Искаш ли да вземем нокътя? — пита Кали.

Въпросът ѝ ме хваща неподготвена.

— Можем ли да направим по-бърз ДНК-анализ?

— Да.

— Тогава го вземете, но ще се наложи да останете, докато пристигнат криминолозите, за да го впишете. Искам всичко да е както трябва, за да не се окаже на делото, че не са спазени процедурите.

Джийн поглежда Кали.

— Кое искаш — фотоапарата или ултравиолетовата лампа?

— Фотоапарата.

Кали ще прави снимки на местопрестъплението — и в частност на всичко, което докоснат или преместят, преди да го сторят. Джийн ще използва малък ръчен ултравиолетов емитер. Той е по-малката версия на ултравиолетовата лампа, която Кали използва в апартамента на Ани, и ще им помогне да открият следи от кръв, семенна течност, косми и други течности.