Коди Макфейден - Човекът сянка

— Да! Възможно е вече да са избрали следващата си жертва и да са се регистрирали в сайта ѝ… може би със същите потребителско име и парола. Или, ако не със същите, то поне с нещо сходно до темата с Изкормвача.

Ухилвам се.

— Точно така. Не мисля, че съществуват чак толкова много компании, които се занимават с плащания в сайтове за възрастни.

— Не, не са. Около десетина са.

— Трябва да се свържем с всяка една от тях, Джеймс. Заемете се с Лио. Нека потърсят в системите си за тези потребителско име и парола или някакви техни вариации. След това да ни изпратят уебсайта. Налага се да извадим някои хора от леглата им.

Джеймс ме поглежда със зловещо възхищение.

— Умно. Много умно.

— Ето затова аз съм шефката и получавам големите пари.

Липсата на заядлив отговор от негова страна си е направо комплимент.

Обаждам се на Алън по мобилния.

— Имаме местопрестъпление, Смоуки — съобщава ми той.

— Кой работи по случая в лосанджелиската полиция?

— Бари Франклин. Той иска да говори с теб.

— Дай ми го.

След кратка пауза чувам гласа на Бари. Не е щастлив.

— Смоуки, защо ни е отказан достъп до нашето местопрестъпление?

— Не е точно така, Бари. Въобще не е така. Просто това е първата ни възможност да разгледаме прясно местопрестъпление на нашия престъпник. Знаеш как стоят нещата.

Пауза, последвана от въздишка.

— Да, наясно съм. Мога ли поне да вляза? Знаеш, че няма да прецакам нищо.

— Разбира се. Би ли ми дал отново Алън?

— Да.

— Значи за него няма проблем да ни пусне пред тях? — пита Алън.

— Аха. След около пет минути тръгвам с Кали и Джийн. Ще се видим там.

— Разбрах ѝ името, Смоуки. Казвала се е Шарлът Рос.

— Благодаря ти — затварям.

Шарлът Рос. Разкрепостена, да. Със съмнителни морални ценности може би.

Никоя от тези отличителни черти обаче не заслужава да бъде наказана с измъчване, изнасилване и смърт.

Час пик приключва до 20:00 часа, така че стигаме бързо до адреса на „Уудленд Хилс“. Той се оказва малка, едноетажна къща, не изглежда баровска, а удобна. Вписва се в квартала.

Паркирам, слизаме от колата и се насочваме към предната врата, където ни чака Алън.

— Къде е Бари? — питам аз.

Той размахва палец към вратата.

— Все още е вътре.

— Ти огледа ли?

— Не. Знаех, че ти ще искаш да си първа.

Разбира се, че знае. Годините на съвместна работа са създали симбиоза помежду ни.

Надниквам вътре и повиквам Бари. Той се появява от една от стаите и идва при мен. Двамата излизаме на верандата.

— Благодаря на бога — казва той и бърка в палтото си. — Имах нужда от извинение, за да изляза навън да изпуша една цигара. — Изважда кутия и запалва. Вдишва и издишва с блажено изражение. — Искаш ли една?

— Не, благодаря. — Изненадана съм, че отказвам. Желанието ми за пушене се е изпарило някъде между откритието ми за Алекса и момента, в който отново вдигнах оръжието си.

Радвам се и се чувствам късметлийка, че Бари води този случай от страна на лосанджелиската полиция. Познавам го от почти десетилетие. Той е нисък, тантурест и оплешивяващ мъж. Носи очила и има едно от най-обикновените лица, които съм виждала. Но някак си въпреки всичките си недостатъци Бари винаги излиза с красиви и по-млади жени. Има нещо в него, което създава усещането, че е по-голям от тялото, в което се намира, и че е изключително уверен, без да е арогантен. Много жени намират тази комбинация от самоувереност и доброта за неустоима. Също така е чудесен детектив от отдел „Убийства“. Много, много талантлив. Ако беше в Бюрото, щеше да е в моя екип.

— Умираш ли си от нетърпение да видиш местопрестъплението? — пита ме той.

— Искам да ме запознаеш с основното, преди да вляза вътре.

Бари кима и започва. Не чете от бележки. Няма нужда, има фотографска памет.

— Жертвата е Шарлът Рос, двадесет и четири годишна. Намерена е завързана за леглото си, вече е била мъртва. Срязана е от гърдите до слабините. Очевидно органите са премахнати, прибрани в торби и оставени до тялото. Множество натъртвания по лактите и коленете. Изглеждат счупени. Контузиите ѝ са нанесени чрез побой с нещо.

— С бейзболна бухалка.

Бари повдига вежди.

— Откъде знаеш?

— Убиецът ми изпрати видео на убийството. Тази е втората жена, за която знаем и на която е причинил подобно нещо.

— Все още не е установено официално кога е настъпила смъртта, но бих предположил, че се е случило преди три дни. Доста е презряла.