Коди Макфейден - Човекът сянка

Всеки, който смята, че в службите на реда е много забавно, въобще не разбира тази част от работата ни. Най-вероятно ще се озовем в задънена улица, но трябва да сме методични. Хвърляме мрежите и въдиците си като същински рибари. Не само една, а много, и то отново и отново. Търсим отпечатъци, една мрежа. Заповед за списъка с абонати, друга. Лицево разпознаване, още една. Отново и отново ние хвърляме мрежи и ги вадим, най-често празни. Не е важно какво ще хванем — акула или дребна риба, стига те да ни отведат до убиеца. Работата ни е като надпревара на костенурки, но стъпките ни са дори по-малки.

— Направете го. Двамата с Лио.

Отивам при Алън.

— Обади ли се на лосанджелиската полиция?

— Да. Ще се срещнем там.

— Успя ли да се свържеш с доктор Чайлд?

— Да. В началото беше доста сърдит, но след като му разказах какво се е случило днес, веднага се заинтересува. Иска тази вечер да му изпратим копие от доклада и каза, че утре сутринта ще е готов да се срещнете.

— Добре. Кали, вземи доклада от Джийн и се погрижи да стигне до доктор Чайлд.

Тя се насочва към телефона, а Алън към вратата. Отивам до бюрото си и претърсвам наоколо, за да намеря бележника си. Започвам да разлиствам страниците, докато не попадам на номера, който ми трябва.

Томи Агилера. Бивш агент на тайните служби, който в момента работи като частен охранител. Запознахме се по време на случай на един сенаторски син, който си падаше по изнасилвания и убийства. Наложи се Томи да го застреля и в последвалата политическа буря моите показания бяха единственото нещо, което му помогна да запази работата си. Тогава ми каза, че ако някога имам нужда от каквото и да е, да му се обадя, като наблегна на „каквото и да е“ и „някога“.

Набирам номера, докато си мисля за него. Много, много сериозен мъж. С физиономия, която винаги е трудна за разчитане. Говори меко и тихо, но не като срамежлив човек. По-скоро с мекотата на змия, която е убедена в способностите си да напада.

Отговаря след четвъртото позвъняване.

— Томи е на телефона. — Гласът му е точно такъв, какъвто го помня.

— Здрасти, Томи. Обажда се Смоуки Барет.

Пауза.

— Здрасти, Смоуки. Как си?

Знам, че Томи просто се държи учтиво. Не че не му пука как съм. Просто не е човек, който си пада по общите приказки.

— Нуждая се от помощта ти за нещо, Томи.

— Слушам те.

Обяснявам му всичко, запознавам го с Джак-младши, разказвам му как е бил в къщата ми и ме е следил.

— Има голяма вероятност да те следи електронно.

— Може, но ако наистина е така, искам да знам. А и не желая да му показвам, че знам.

Мълчим за момент.

— Разбирам — отговаря Томи. — Искаш да те следя.

— Да.

— Кога?

— Първо искам да провериш автомобила и къщата ми за проследяващи и подслушвателни устройства. После искам да се превърнеш в моя сянка. Това може да е нашата възможност да го пипнем. Може би тук ще сбърка. — Колебая се за миг. — По дяволите. Трябва да ти кажа нещо. Всъщност са двама.

— Работят заедно?

— Да.

— Кога искаш да започна? — В гласа му няма колебание.

— Тази вечер ще се прибера у дома около единадесет часа. Имаш ли нещо против да се срещнем тогава?

— Не. Ще се видим там. Не се притеснявай, ако ти се налага да закъснееш. Ще те изчакам.

— Благодаря ти, Томи. Наистина оценявам помощта ти.

— Длъжник съм ти, Смоуки. Ще се видим довечера.

Затварям. Томи определено не е човек на празните приказки.

Виждам, че Кали също приключва своя телефонен разговор.

— Е? — питам я аз.

— Свързах се с Джийн, сладкишче. Веднага ще изпрати копие от доклада на доктор Чайлд.

— Колко време ще ви отнеме да си приготвите нещата, Кали?

Тя вдига вежди изненадана.

— Ако Джийн вече не ги е приготвил, ще ми трябва… половин час?

— Отивай при него и чакай. Ако се окаже, че имаме местопрестъпление, искам двамата да се заемете, преди да пуснем криминолозите на лосанджелиската полиция. Това е първата ни възможност да видим нещата от първа ръка.

— Разбрано, сладкишче — отвръща Кали и излита през вратата.

Тогава ме озарява. Едно от моите прозрения. Не бива да се изненадвам. Набрала съм инерция и всичките ми сетива са на максимум.

— Слушайте, Джеймс, Лио — казвам развълнувана. — Кажете ми какво мислите за това. — Сядам и те ме даряват с цялото си внимание. — Двата пъти, в които са убили, са се регистрирали в уебсайтове, нали?

— Да.

— Двата пъти са използвали същото потребителско име и парола. Така че…

Лио се опулва насреща ми.