Коди Макфейден - Човекът сянка

Шокът ме оставя безмълвна за момент.

— Майка му стара!

Джийн се ухилва.

— Да. Нашето момче смята, че разполага с наследство от Джак Изкормвача. Само че не е така. Има си парче консервирана кравешка плът. Целият му светоглед е изграден около една лъжа.

Умът ми препуска.

— Значи всичко това са пълни глупости. Глупости, с които някой му е напълнил главата. Той не е потомък на Изкормвача. Той е…

— Поредният убиец — довършва мисълта ми Кали и запърхва с мигли. — Не е зле, а? Не разполагаме с веществени доказателства, за да идентифицираме нашите момчета, но и откритото не е малко.

— Чудесна работа. Можеш ли да надпишеш всичко и да подготвиш доклад?

— Разбира се. Ще е готов тази вечер.

— Супер. Уха. — Обръщам се към Кали. — Трябва да споделим тази информация с останалите от екипа. — Тръгваме да излизаме.

— А… Агент Барет?

Обръщам се и виждам нещо, което Джийн държи в облечената си в ръкавица ръка.

О, мамка му.

Заради всичкото вълнение съм забравила за него. Компактдиска. Радостта ми от напредъка веднага се изпарява.

Време е да гледаме следващото убийство.

Връщаме се в офиса.

— Имам добри и лоши новини — съобщавам аз.

— Какви са добрите новини? — пита Алън.

Предавам им съдържанието на писмото и завършвам с онова, което Джийн беше намерил в буркана. Лио и Алън се опулват насреща ми. Погледът на Джеймс е някак си отнесен. Почти мога да чуя мислите му.

— Значи — започва той — някой го е накарал да вярва на това. Този някой или е смятал, че всичко е истина, или е искал той да смята, че всичко е истина.

— Може би сам си е създал тази фантазия — предполага Лио. — Защо е необходимо да е намесен и друг човек?

— Защото нивото на заблуда, на което трябва да работи умът му, за да създаде подобна фантазия, щеше да му попречи да е толкова организиран и компетентен. Помисли си.

Кали кима.

— Съгласна съм, сладкишче. За да си създаде сам подобни убеждения и след това да забрави, че ги е създал… Не мисля, че би бил много в час. Щеше здраво да е затънал в своя свят.

Намесвам се:

— Смятам, че направихме сериозен пробив. Още нещо. Сега вече не търсим само него, а и онзи, който му е втълпил тези убеждения. — Обръщам се към Алън. — Обади се веднага на доктор Чайлд. Предай му всичко това. Звънни му на домашния, ако не го откриеш в офиса му. Кажи му, че искам да го видя утре сутринта. Това е един от случаите, в които профайлърът може да бъде полезен.

— Заемам се.

— Нашият човек започва да се дъни — казвам аз. — Освен това се изпусна, че ме следи.

Алън вдига поглед разтревожен.

— Какво?

— Пише го в писмото. Когато се върнахме от Сан Франциско, отидох на стрелбището. Пише, че ме е видял да влизам там. Което си е лош ход от негова страна.

— Трябва да си много, много внимателна, сладкишче.

Усмихвам се.

— Не се тревожи, Кали. Имам намерение да се обадя на един стар приятел, за да ми помогне. Бивш агент на тайните служби. Ще го накарам да ме следи.

Тя кима.

— Ще го играе твоя сянка и така ще забележи, ако някой друг също те следи.

— Аха. Приятелят ми е много добър. Също така ще намери всякакви проследяващи устройства и бръмбари по колата ми, ако има такива. Ще го накарам да провери и къщата ми. Ще ги оставя по местата им, ако ги намерим. Ще знаем къде са, но той няма да знае, че ние знаем.

— Забеляза ли, че използваш „той“, а не „те“? — пита ме Джеймс.

Поглеждам го изненадана. Не бях забелязала.

— Предполагам, защото все повече и повече се убеждавам, че основният е „той“. Има един Джак-младши. Другият е временен. Усещам го. Вижте случая с Рони Барнс. Джак го е използвал и го е захвърлил. Казва го и в писмото си — търси си други убийци, които да обучава.

— Това повдига въпроса относно престъпник номер две от апартамента на Ани — казва Джеймс. — Жив ли е още? Или е мъртъв като Барнс?

— Няма как да знаем… но си мисля, че е жив.

— Съгласен съм — потвърждава Алън. — Помислете. Започнал е нещо с Ани, нещо, което е планирал от известно време. Не е искал да се бави, като започне да обучава ново другарче за убиване по средата на шоуто.

Поглеждам ги всичките.

— Наваксваме, хора.

Джеймс се е опулил насреща ми.

— Стига хвалене — казва той. — Какви са лошите новини?

Вдигам компактдиска.

— Той ни изпрати и това. Убил е отново.

В офиса настъпва пълна тишина. Лио става и протяга ръка за диска.

— Да приключваме по-бързо.

Давам му го.

— Действай.

Лаптопът му вече е включен. Слага компактдиска в него. Миг по-късно видеото започва.