Коди Макфейден - Човекът сянка

— Готова ли си да купонясваме? — пита ме той.

— Давай — нареждам му.

Той отива в задната част на куриерския ван и отваря вратите. Късметът е на наша страна, вътре има само три пакета. Веднага намира този, който ни трябва. Адресиран е до мен.

Наблюдавам как Реджи пуска лаптопа и мобилния рентген. Секунди по-късно вече виждаме съдържанието на пакета на екрана.

— Прилича на бутилка с течност… и може би писмо… и нещо друго, плоско и кръгло. Може да е компактдиск. Това е всичко. Трябва да включа бомбаджията. Да се уверя, че течността не е опасна.

— Възможно ли е?

— Не. Всички течни експлозиви са нестабилни. Вероятно, ако беше такъв, вече щеше да е експлодирал. — Свива рамене. — Само дето в нашия екип не предполагаме каквото и да било.

Радвам се, че Реджи е тук, но смятам, че е луд да върши тази работа.

— Направи го — казвам му.

Той изважда памучен тампон и натърква пакета с него. След това го слага в бомбаджията. Спектрометрията веднага се задейства. След няколко минути ме поглежда.

— Всичко ми изглежда чисто. Бих казал, че е безопасно да отвориш пакета.

— Благодаря ти, Реджи.

— Няма проблем. — Прозява се. Клатя глава, докато го гледам да се тътри към вана, нарамил оборудването си. На този свят има всякакви хора.

Оставам сама с пакета. Оглеждам го. Не е голям. Въпреки това има достатъчно място, за да побере онова, което е вътре: нещо с размерите на бурканче от сладко, писмо и компактдиск. Вероятно компактдиск. Искам да погледна. Желанието ме изгаря.

Отивам в предната част на вана. Алън се връща с Джед Патерсън, чиито пръсти са черни от мастилото. Обръщам се към Алън.

— Пакетът е чист — съобщавам му. — Да го занесем в лабораторията.

— Считай го за сторено — казва Кали.

Всички изгаряме от желание да разберем какво има вътре.

Когато ни вижда, Джийн Сайкс, шефът на криминолозите, придобива смирено изражение.

— Здрасти, Смоуки. С колко време разполагам?

Ухилвам му се.

— Стига де, Джийн. Откога не сме се виждали?

— Ами, от вчера?

— Аха.

Мъжът въздиша.

— За какво става въпрос.

— Пакетът е доставен чрез куриер и определено е от нашия човек. Сапьорите го провериха, което означава, че външната част на кутията е обработена. Също така снехме отпечатъците на шофьора, за да можем да го елиминираме.

— Знаеш ли какво съдържа?

— Сапьорът го прегледа на рентген. Има някакъв буркан, писмо и вероятно компактдиск. Но не можем да бъдем на сто процента сигурни, докато не отворим пакета.

— Откъде знаеш, че е от вашия престъпник?

— Защото ни каза, че ще ни го изпрати на тази дата.

— Много мило от негова страна. — Джийн обмисля известно време информацията. — Вече ходи на едно от местопрестъпленията на този престъпник, нали?

— Да.

— Нещо излезе ли оттам?

Казвам му за отпечатъците по леглото на Ани.

Криминологът се чеше по главата и мисли. Започва да се губи в проблема.

— Искам да се постараеш над това, Джийн. Също така ми трябва възможно най-бързо.

— Разбира се, ще го проверя основно. Ще изследвам кутията, съдържанието и адреса поотделно. Каза, че е внимателен, затова не очаквам да намерим пластични или видими отпечатъци. Но понякога можем да се изненадаме.

На едно местопрестъпление могат да се намерят три вида отпечатъци: пластични, видими и латентни. Пластичните и видимите са ни любими. Пластичните се образуват, когато извършителят остави следа в мека повърхност като восък, маджун или сапун. Видимите се образуват, когато извършителят е изцапан с кръв и остави отпечатъка си на друга повърхност. Тези отпечатъци буквално могат да се забележат с просто око. Най-често срещаните са латентните или така наречените невидими отпечатъци. За да ги намерим, трябва да се постараем доста и понякога технологията за свалянето им е истинско изкуство.

Джийн е артист. Ако има нещо, той ще го намери.

— Няма нужда да ти казвам, Джийн, че ако има компактдиск вътре, искам да запишеш съдържанието му, преди да направиш нещо, което може да го повреди. — Свалянето на латентни отпечатъци може да наложи употребата на химикали и топлина. Те са способни да повредят компактдиска и да попречат за извличането на информацията от него.

Джийн ме поглежда сърдито.

— Моля те, Смоуки. С кого си мислиш, че си имаш работа?

Ухилвам се.

— Съжалявам. — Подавам му още два плика с доказателства, всеки от които съдържа последната ни кореспонденция с Джак-младши. — Като приключиш с пакета, провери и тези. От същия престъпник са.