Коди Макфейден - Човекът сянка

Всички изглеждат така, както се чувствам аз. Лио изглежда дори по-зле.

— Не си се прибирал, нали? — питам го аз.

Поглежда ме с мътния си поглед и измърморва нещо.

— Вината си е твоя. Слушайте — обръщам се към всички. — Кали, Алън, вие ще бъдете с мен на паркинга. Лио, Джеймс, искам да продължите да работите над задачите си.

Двамата кимат в отговор.

— Да вървим.

Сапьорът показва значката си.

— Реджи Ганц. — Изглежда в края на двадесетте си години. Изглежда отегчен, но погледът му е сериозен.

— Специален агент Барет. Покажи ми какво носиш.

Мъжът ме отвежда до задната част на вана на сапьорите и отваря вратата. Взима един лаптоп и нещо, което прилича на голяма филмова камера.

— Първата ни играчка е тази — портативен цифров рентген. Показва съдържанието на пакета на екрана на лаптопа. Тъй като каза, че пратката ще бъде донесена от трета страна, няма нужда да се безпокоим, че може да се активира от движение. Изпращачът не би искал да се взриви на път за тук.

— Има логика.

— С това ще направим рентгенов анализ. После ще използваме бомбаджията. Ще натъркам памучни тампони в пакета, които ще сложим в машината. Той ще засече елементите, ако въобще съществуват такива, чрез спектрометрията. Благодарение на тези две неща ще получим доста добра представа дали става въпрос за бомба, или не.

Кимам одобрително.

— Не знаем кога ще пристигне, затова ще се наложи да се разположите удобно.

Ганц козирува и без да изрече и дума, се връща при вана. Същински Господин Лаконичен.

Премислям нещата в главата си. Куриерът ще донесе пратката и ще бъде задържан за проверка. Пакетът ще бъде проверен от Реджи и след като установи, че е чист, Алън, Кали и аз ще го занесем по най-бързия начин в лабораторията на криминолозите. Те ще го претърсят за отпечатъци и ще се опитат да намерят и най-малката частичка, която може да ни донесе някакъв напредък. Ще се направят снимки. Чак тогава ще получим съдържанието му.

Тази процедури си има своите предимства и недостатъци. Нещо, което е отнело минути или часове за извършителя, понякога бива проверявано от нас с дни. Ние винаги сме по-бавни. Но също така намираме всичко, което извършителят е оставил, независимо колко микроскопично е то. Нашите възможности в днешно време са наистина плашещи. Престъпниците трябва да носят скафандри, за да са сигурни, че няма да оставят никакви следи след себе си. Дори тогава обаче ще разберем, че са носили скафандри.

Дори липсата на улики ни навежда на определени изводи. Като например факта, че извършителят има определени познания за полицията и процедурите на криминолозите. Дава ни насоки за методологията и психологията си. Дали той или тя са интелигентни, сдържани, търпеливи или припрени, страстни или луди? Уликите или тяхната липса ни подсказват всичко това.

— Хей — казва Алън и сочи. — Мисля, че идва.

Един куриерски ван ни приближава. Той отбива пред сградата и спира. Шофьорът е млад мъж с руса коса и рядка брада, който ни гледа с огромно притеснение. Не го виня. Вероятно не е свикнал да бъде посрещан от подобна група сериозни и страшни физиономии. Отивам от неговата страна на вана и му правя знак да си свали прозореца.

— ФБР — показвам му документите си. — Носите пратка за този адрес, нали?

— Ъгх, да. Отзад е. За какво е всичко това?

— Пратката е улика, сър. Господин…?

— А? О, Джед. Джедедая Патерсън.

— Господин Патерсън, ще ви помоля да излезете от вана. Пратката е изпратена от престъпник, когото преследваме.

Устата му направо зейва.

— Наистина?

— Да. Налага се да ви снемем отпечатъци, сър. Бихте ли излезли от вана?

— Да ми снемете отпечатъци? Защо?

Насилвам се да остана спокойна.

— Ще търсим отпечатъци по пакета. Трябва да сме наясно кои са вашите и кои на престъпника.

Лампата му светва.

— О… аха, чатнах.

— Бихте ли излезли от вана? — Търпението ми започва да се изчерпва. Бързо. Вероятно той също го усеща, защото отваря вратата и слиза.

— Благодаря ви, господин Патерсън. Моля да отидете при агент Уошингтън, той ще ви снеме отпечатъците.

Соча към Алън и виждам как Джед Патерсън го поглежда плахо.

— Не се безпокойте — успокоявам го, но в същото време ми иде да се изсмея, — голям е, но е лош само с лошите момчета.

Мъжът облизва устни и продължава да гледа плахо човека планина.

— Щом казвате. — Отива при Алън, който го вкарва вътре за процедурата.

Вече мога да се съсредоточа върху пакета. Реджи Ганц е застанал до вана заедно с оборудването си. Продължава да изглежда отегчен.