Коди Макфейден - Човекът сянка

Джийн се намръщва.

— Нещо друго? — пита саркастично.

— Ще имаш удоволствието да се насладиш на помощта ми, сладкишче — намесва се Кали. Криминологът я поглежда недоволно.

— Имаме срокове, Джийн. Онзи ни каза, че ще убие отново.

Мъжът изведнъж става много сериозен.

— Считай работата за свършена.

Влизам в офиса и намирам Алън на телефона. Говори бързо. Нещо го е развълнувало. Държи досието на Ани в ръката си.

— Трябва ми потвърждение, Джени. Искам да съм сигурен на сто процента. Да. — Неспокойно се удря по крака, докато чака. — Наистина? Добре, благодаря ти. — Затваря телефона, става на крака и идва при мен. — Помниш ли, че ти казах, че нещо ме безпокои?

— Да.

— Става въпрос за уликите, които взехме от апартамента ѝ. — Отваря папката, намира нещо в нея и ми го показва. — Разписка за унищожител на вредители, който е инспектирал апартамента ѝ пет дни, преди да бъде убита.

— Е, и?

— В повечето сгради като нейната не се справят с унищожаването на вредителите индивидуално.

— Това не е особено сериозно основание, но продължавай.

— Да, аз също така смятах, но откакто видях разписката, нещо в нея постоянно ме глождеше.

— Изплюй камъчето, Алън.

— Извинявай. Става въпрос за написаното на нея. — Взима един бележник от бюрото си и зачита от него: — Ритъм опа круву. Имам предвид… какво, по дяволите, значи това? След което е името на човека: Звятуебоц Матиъс.

— Странно име.

— Това са анаграми, нали? — пита Джеймс.

Алън го поглежда изненадан.

— Точно така. Как се… няма значение. — Обръща се към мен и ми показва бележника. — Виж: Ритъм опа круву. Размени буквите и ще получиш: Умри, тъпа курво.

Стомахът ми се свива.

— След това Звятуебоц Матиъс — ако разбъркаме буквите, получаваме… — Отново ми показва бележника.

Аз съм твоят убиец.

— Той се подиграва с нея — измърморва Джеймс. — Казва ѝ пряко, че ще умре и че той ще го направи. Тя така и не се е усетила.

Знам, че трябва да се разгневя, но гневът го няма. Започвам да свиквам с игричките им. Поглеждам Алън.

— Доста добра работа.

Той свива рамене.

— Винаги съм си падал по анаграмите. И дребните детайли.

— Да бе, да бе, невероятен си — дразни го Джеймс. — Въпросът е какво точно означава това и как може да ни помогне.

— Защо не ми кажеш ти, задник? — скастря го Алън.

Джеймс не обръща внимание на обидата. Само кима и се замисля.

— Не мисля, че го е направил, за да злорадства. Мисля, че е отишъл да разузнае. Да се запознае добре с мястото.

— Или за да потвърди вече известната му информация — казвам аз. — Може би е бил там и преди и е искал да се увери, че нищо не се е променило.

— Искал е да попие всеки детайл — констатира Алън. — Има логика, при тези момчета всичко има логика. Те са умни и внимателни. Планират с финес.

— Може би стилът им е такъв — казвам аз. Усещам натрупващото се в мен вълнение. — Ако успеем да разберем нещо за следващата им жертва — каквото и да е — може би ще хванем разузнавача. — Обръщам се към Лио. — Докъде стигна с твоята част?

Хлапето се намръщва.

— Опасявам се, че нямам добри новини. IP-то не е статично. Успяхме да го проследим, но се озовахме в задънена улица.

— Как така?

— Използвал е киберкафе. Това е кафене, където можеш да използваш интернет. Напълно анонимно.

— Проклятие. Нещо друго? Въобще?

— Не.

— Искам всички да си сложите умните шапки и да се потрудите.

Телефонът звъни. Отговаря Алън, провежда разговор и затваря.

— Обадиха се от лабораторията. Готови са за теб — казва ми.

Слизам с асансьора четири етажа надолу и когато влизам в лабораторията, Джийн и Кали водят оживен разговор.

— Внимавай — казвам ѝ, — ще ти надуе главата.

Джийн се обръща към мен.

— Тъкмо казвах на агент Торн за последните постижения в идентифицирането на митохондриалната ДНК.

— Изключително увлекателна тема — изрича с възможно най-сухия си глас Кали.

Криминологът се намръщва.

— О, я се разкарай — скастря я той. — Не се дръж така, Кали. Ти беше една от най-добрите ми стажантки.

Тя се ухилва и ми намига.

Вдигам чашата с кафето си, сякаш им казвам „Наздраве“.

— Винаги съм била с високо мнение за теб, Джийн. В този ред на мисли какво имаш за мен?

Криминологът отново поглежда Кали намръщен, а тя му се плези. Най-накрая се обръща към мен с въздишка.

— Няма никакви веществени улики. Имам предвид, че не открих никакви отпечатъци, влакна, косми, тъкани или каквото и да било друго. Но попаднах на нещо много интересно. Нещо за престъпника, за което и самият той не знае.