Коди Макфейден - Човекът сянка

— Не. Но не това е проблемът.

— Тогава… какво?

Той разперва ръце.

— Смятам, че ти ще спреш да ме уважаваш.

Думите му ме карат да застина. Също така ме карат да се почувствам по-добре. Приближавам се до него.

— Ти си добър човек, Томи. Имам ти доверие. Не ми пука къде ще ни отведе или няма да ни отведе това. — Докосвам лицето му. — Самотна и наранена съм, прав си. Но не е заради това. Просто искам някой мъж да ме желае сега. Това е всичко. Грешно ли е?

Очите му ме гледат, но продължават да не разкриват нищо. Томи поема лицето ми в ръцете си. Допира устни в моите. Те са едновременно меки и твърди. Езикът му се плъзва в устата ми и аз веднага му отговарям подобаващо. Цялото ми тяло се допира в неговото и го усещам как се втвърдява през панталоните. Той се отдръпва. Очите му са изпълнени с наслада и са адски секси.

— Става ли да се качим горе? — пита ме той.

Мисля си, че ако не ме беше попитал, а се беше опитал да ме отведе до леглото, което съм споделяла единствено с Мат, отговорът ми щеше да е „не“. Част от мен все още смята, че трябва да кажа „не“.

— Да, моля — отговарям аз.

Томи ме вдига с едно-единствено движение, сякаш съм лека като перце. Отпускам глава на врата му и усещам миризмата на мъж. Копнежът ми става още по-силен при това. Този аромат ми липсваше. Искам да усетя кожата му върху моята. Не искам да съм сама.

Искам да съм красива.

Влизаме в спалнята и той ме оставя нежно на леглото. Започва да се съблича, а аз го гледам. Майчице, струва си, крещи тялото ми. Томи е доста добре сложен, но не е прекалено мускулест, има тялото на танцьор. Гърдите му са покрити с косми, които намирам за секси, но не чак толкова. Просто ми се струва, че така е правилно. Когато събува панталоните и боксерките си, ахвам. Не заради оная му работа — макар че и нея няма как да пропусна. Ахвам от гледката на гол мъж, който стои пред мен. В тялото ми се надига енергия, един вид безформена вълна, която се стреми да се разбие в най-близкия плаж.

Томи идва при мен, сяда и се опитва да откопчае копчетата на ризата ми. Отново съм нападната от съмнение.

— Томи, аз… белезите… те не са само по лицето ми.

— Шшшш… — казва ми той, а пръстите му продължават да работят с копчетата. Ръцете му са силни. На места са мазолести, на места са меки. Нежни и груби също като него.

Томи приключва с ризата, кара ме да се изправя, за да я съблече, след което сваля и сутиена ми. Полага ме да легна и ме поглежда. Страхът ми изчезва, когато виждам изражението на лицето му. Там няма отвращение, нито съжаление. Прилича на мъж, който се възхищава на женската красота. Мъж, който казва: „Наистина ли всичко това е за мен?“.

Навежда се и ме целува отново, при което гърдите му се допират в моите. Зърната ми се втвърдяват, превръщат се в пулсиращи копчета. Целува брадичката ми, след което преминава надолу по врата, по гърдите ми.

Лапа едно от зърната ми и аз извивам гръб от удоволствие. Господи, мисля си. Това ли ти причиняват месеците без секс? Сграбчвам го за главата и започвам да му говоря неприлични думи, усещам натрупващата се в тялото ми нужда. Томи продължава да ме целува, постоянно сменя зърната, кара ме да пъшкам и да ръмжа, докато ръцете му са се заели с панталоните ми. Застава на колене, за да може да ги свали от мен, като по пътя маха и бикините ми, но се спира за момент и ме поглежда, а в ръката си държи този хаос от дрехи. Очите му са черни, лицето му отчасти е скрито от мрака, но от него лъха истинско желание.

Ето къде съм, мисля си аз. Съвсем гола пред един изключително красив мъж. Той ме желае, и то много. С всичките ми белези и какво ли още не. Очите ми се напълват със сълзи.

Томи се обезпокоява.

— Добре ли си? — пита ме.

Усмихвам му се.

— О, да — отговарям, а по лицето ми вече се стичат сълзи. — Просто съм щастлива. Караш ме да се чувствам секси.

— Ти си секси. Господи, Смоуки. — Пресяга се и проследява с пръст очертанията на белезите по лицето, след което продължава надолу и опипва тези по гърдите и корема ми. — Мислиш, че тези те правят грозна. — Поклаща глава. — За мен те разкриват характера ти. Показват сила, издръжливост и качества за оцеляване. Показват, че си боец. Че се бориш за живота до смърт. — Ръката му се връща на лицето ми. — Това не са дефекти, Смоуки. Те са доказателство за самата теб.

Протягам ръце към него.

— Ела тук и ми покажи, че наистина смяташ така. Показвай ми го цяла вечер.

Така и прави. Всичко продължава часове наред. То е смесица от мрак и наслада. Усещанията се превръщат в непоносими емоции. Ненаситна съм и продължавам да го желая. Той откликва до самия край, когато светът се превръща в една точка и експлодира в заслепяваща картина, която ме кара да пищя от удоволствие, докато в дробовете ми не остава капка въздух.