Коди Макфейден - Човекът сянка

Сърцето ми се свива. Нямам нужда от превод на жестовете ѝ.

— Кажи ѝ, че съм направила същото, Елейна. Трябва да вървя, но тази вечер ще мина да я взема. Без повече преспивания на друго място, ако зависи от мен. Поне не за известно време.

— Ще сме тук.

След като затварям, просто стоя за момент и се взирам в нищото. Вече съм наясно с всичките пластове емоции, които изпитвам — очевидните и скритите. Чувствата ми към Бони са сериозни — те са чувство за покровителство, нежност и все по-нарастваща любов. Тези чувства се силни и истински. Около тях се въртят и други. Тупват тихичко вътре в мен като сухи листа, като тихи стъпки. Едното е раздразнение. Че не мога просто да бъда щастлива заради нашата нощ с Томи. Слабо е, но има собствена сила. Изпитвам егоизма на много малко дете, което не иска да споделя нищо. Не заслужавам ли малко щастие, шепти сприхаво то?

Там е и гласът на вината. Той е спокоен и мазен като съскането на змия. Задава само един въпрос, но е доста сериозен: „Как смееш да си щастлива, след като тя не е?“.

Да, познавам ги. Чувала съм тези гласове и преди, всичките. Докато бях майка на Алекса. Да си родител, не е пиеса в един акт. Да си родител, е нещо сложно, което съдържа едновременно любов и гняв, отдаденост и егоизъм. Има моменти, в които си премазан и оставен без дъх от красотата на детето си. Има моменти, много кратки моменти, но все пак ги има, в които ти се иска да нямаш дете.

Започвам да чувствам тези неща отново, защото се превръщам в майка на Бони. Това събужда гласа на вината, той е мъмрещ и укорителен:

Как смееш да я обичаш?

Не помниш ли?

Любовта ти носи само смърт.

Вместо да ме натъжи, този глас ме разгневява. Смея, отвръщам аз, защото се налага . Това е да си родител. Любовта ти помага да се справиш с едни от най-лошите неща, а дългът ти помага да преодолееш и останалите.

Искам Бони да е в безопасност и да има дом.

Предизвиквам гласовете да отговорят. Не го правят.

Добре.

Време е да вървя на работа.

Вратата на офиса полита и вътре връхлита Кали. Носи очила и стиска чаша кафе в ръката си.

— Не говорете с мен — изръмжава тя. — Не съм си взела дозата кофеин.

Помирисвам въздуха. Кали винаги си поръчва най-доброто кафе.

— Ммм… Какво има в него? Лешници?

Тя се отдръпва на една страна и притиска чашата по-близо до себе си. Едното ъгълче на устата ѝ се изкривява.

— Мое си е.

Отивам до чантата си, бъркам в нея и изваждам пакет с шоколадови понички. Виждам как челото на Кали се сбръчква. Размахвам сладкишите.

— О, я виж, мила. Вкусни шоколадови понички. Ммм, ммм, добри са.

Емоциите, които се гонят по лицето ѝ, са напът да се превърнат в ядрена заплаха.

— О, добре — предава се най-накрая, взима чашата от бюрото ми и я пълни до половината с вкусната течност. — Сега ми дай две от тези.

Вадя ги и ѝ ги подавам, докато тя прави същото с кафето. Кали сграбчва своето, а аз моето. Заложниците са разменени. Тя сяда на бюрото си и се нахвърля на едната поничка, а аз отпивам от кафето.

Божествено е.

Кали хапва и пийва, но не пропуска да ме изпепелява с поглед. Усещам пронизителната му сила дори през слънчевите ѝ очила.

— Какво? — питам аз.

— Ти ми кажи — отговаря тя и отхапва отново от поничката.

Господи, мисля си. Нима онази стара приказка е вярна? Че ти личи, ако ти се е отворил парашутът?

— Не знам за какво говориш?

Кали продължава да ме изпепелява с поглед и да ми се хили като Чеширската котка.

— Както кажеш, сладкишче.

Решавам да не ѝ обръщам внимание.

Лио, Алън и Джеймс пристигат приблизително по едно и също време. Лио изглежда като прегазен от камион. Джеймс е същият както винаги.

— Съберете се — казвам им. — Време е за оперативка. Лио, Джеймс, докъде стигнахме с потребителското име и паролата?

Хлапето маха с ръка.

— Свързахме се с всички компании, които са много отзивчиви. — Поглежда часовника си. — В интерес на истината, разговарях с последната преди половин час. Трябва да получим всички резултати до час.

— Искам да разбера какви са веднага. Кали, как върви работата с ДНК-то?

— Джийн наистина си скъса задника от работа, сладкишче. Каза ми, че ще имаме резултатите до края на деня. Това означава, че ако има ДНК и то е в системата ни, до довечера ще сме наясно на кого принадлежи.

Всички застиват при тези думи и ги обмислят внимателно. Има възможност да разберем кое е едното от чудовищата ни тази вечер. Съвсем скоро може да арестуваме единия или двамата от тях.