Коди Макфейден - Човекът сянка

Доктор Чайлд преплита пръстите си и обмисля чутото. Въздиша.

— Е, това съвпада с двойствената му жертвология.

— Имаш предвид, че ние сме другите му жертви.

— Да. Това определено го прави много опасен. Той е „мъж с цел“, както казват хората. Господин Барнс — както и много други — са само пешки в този негов план. Пластмасови фигурки, които да мести по шахматната дъска. Това не са най-лошите новини, които можем да получим, но не са и най-добрите. Колкото по-малко емоционално участва във всичко това, толкова по-малък шанс има да се издъни.

Чудесно, мисля си.

— Как си намира потенциалните партньори? — питам аз. — По твое мнение.

— Явно интернет му осигурява анонимност и достъп до такива хора. — Доктор Чайлд изглежда тъжен. — Каква ирония само: развитието на световните технологии може да донесе големи ползи, но и сериозни вреди. От една страна, интернет разруши политическите граници. От Русия започнаха да пристигат имейли още преди Желязната завеса да падне. Хора от различни места по света могат да комуникират по всяко време. Американците и ескимосите разбраха, че не са чак толкова различни. От друга страна, осигури среда, лишена от всякакви ограничения, за такива като Джак-младши. Уебсайтове за изнасилвания, педофилия, сайтове, на които се показват извращения като екзекутирането на хора и кървавите последици от автомобилни катастрофи. — Поглежда ме. — В отговор на твоя въпрос и на база доказателствата, с които разполагаме до момента, той би търсил кандидати в по-непосещаваните зони на интернет, особено в тези, където първо може само да наблюдава. В началото би желал просто да гледа, без да прави нищо. Ще търси определени склонности. Както всички други манипулатори ще намери ключови теми за разговор, такива, които биха предразположили другия и които биха го издигнали в очите му. В крайна сметка обаче… — докторът се навежда напред, докато изрича тези си думи — трябва да се срещне с тях лице в лице. Имейлите и чатовете няма да са достатъчни. По ред причини. Едната е сигурността. Прекалено е лесно да се преструваш на когото си искаш в интернет. Нашият Джак обича да поема рискове, но се приготвя добре, преди да го стори. Ще иска да бъде сигурен, че човекът, с когото комуникира, наистина е който и каквото твърди.

— Има ли още? — питам аз.

— Да. Другата страна също би желала да потвърди истината за самоличността му. Освен това личното ми мнение е, че не би ги накарал да осъществяват фантазиите си, без да участва лично в тях. Не. Ако аз бях на негово място, нямаше да бързам, щях да се оглеждам и да направя списък. След това щях да потвърдя самоличностите на тези хора по някакъв начин. После щях да започна онлайн разговори, последвани от лична среща. От тук нататък сама можеш да си избереш методите за моделиране на волята. Вероятно се започва от малко. „Да вървим да надникнем в женското общежитие. Хайде да набием някоя проститутка, но да не я убиваме. Да утрепем някоя котка и да я гледаме в очите, докато умира.“ С бавни крачки той би разбил всякакви следи от морал, които тези хора са си създали, за да контролират поведението си и да се чувстват като човешки същества. Стъпиш ли с единия крак в ада, защо да не стъпиш и с двата? В крайна сметка нека не забравяме, че за тях адът е рай.

— Колко време ще е необходимо за това? Да настроиш един човек и да го накараш да премине тази граница?

Чайлд ме поглежда.

— Питаш ме колко други протежета може да има, нали?

— Да.

Докторът разперва ръце.

— Не мога да кажа. Зависи от прекалено много фактори. От колко време прави това? Къде търси протежетата си? Ако например целите му са наскоро освободени изнасилвачи… ами не е трудно да се прехвърлиш от изнасилвания на убийства.

Гледам изморените очи на Чайлд и попивам всичко, което ми казва. Колко години? Колко последователи? Не знаем. Няма откъде.

— Още нещо в него ме тревожи, докторе. Ти го спомена, когато каза, че обича да поема рискове. Целият този процес за създаване на протежета е доста опасен ход. Всяко едно от тях може да се окаже проблем. — Поклащам глава. — Струва ми се като някакво противоречие. От една страна, той е умен. Много умен и много предпазлив. От друга, поема огромни рискове. Не разбирам.

Доктор Чайлд се усмихва.

— Не можа ли да се сетиш за най-простото обяснение на това противоречие?

Намръщвам се.

— Какво е то?

— Той е луд.

Изпепелявам с поглед събеседника си.

— Това ли е? „Той е луд“?

— Ще ти обясня. — Лицето на доктора става сериозно. — Но не забравяй нито за миг тази простичка истина. Винаги съм бил почитател на Бръснача на Окам [21] Принцип, при който от множество теории за предпочитане е най-простата. — Бел. прев. и много пъти той ми е служил добре. — Отпуска се на стола си. — Що се отнася до спецификата… мисля, че тук роля играят два фактора. Единият е фантазията му. Извратената „пропаганда на родовете“, вземането на щафетата от Изкормвача и така нататък. — Млъква за миг. — Другият фактор са копнежите му.