Коди Макфейден - Човекът сянка

— Няма ли да е чудесно? — измърморва Алън.

— Супер ще е — отвръщам аз. — Между другото, кога доктор Чайлд ще е готов да ме приеме?

— След десет часа — отговаря Кали.

— Добре. Кали, Алън, свържете се с Бари и разберете какво са намерили криминолозите му на местопрестъплението на Шарлът Рос.

— Няма проблем, сладкишче.

— Отивам да посетя доктор Чайлд. — Поглеждам всеки един от екипа си. — Вече официално имаме следа, хора. Да си размърдаме задниците. Трябва да действаме бързо. — Хвърлям поглед на часовника си и ставам. — Екшън.

Време е да хвърля още една мрежа.

Чукам на вратата на доктор Чайлд, преди да вляза. Седнал е зад бюрото си и чете някаква дебела папка. Вдига глава, когато надничам, и се усмихва.

— Смоуки. Радвам се да те видя. Влизай, влизай. — Посочва към столовете срещу себе си. — Моля, седни. Трябва ми секунда, за да прегледам отново бележките си. Изумителен случай.

Сядам и го гледам, докато чете от листовете пред себе си. Доктор Чайлд е в края на петдесетте. Косата му е бяла, носи очила и има брада. Прилича на човек на повече от шестдесет години. Винаги изглежда изморен, а очите му са някак си отнесени дори когато се смее. Надничал е в умовете на серийни убийци почти тридесет години. Чудя се дали и аз ще изглеждам така след двадесет години?

Той е единственият човек, на когото се доверявам повече, отколкото на Джеймс и мен, що се отнася до прозрения относно подтиците на чудовищата.

Кима на себе си и вдига поглед. Отпуска се на стола си.

— Двамата с теб сме работили заедно и преди, Смоуки. Наясно си, че обичам да говоря доста подробно. Сега ще сторя същото. Имаш ли нещо против?

— Не, докторе. Даже настоявам.

Той се почесва по брадичката.

— Ще говоря в единствено число. Този Джак-младши е нашата основна цел, той е доминантната фигура в екипа. Съгласна ли си?

Кимам.

— Добре. Това може да означава само две неща. Първото, разбира се, е възможно, но според мен не е вероятно, а именно, че се преструва. Че твърденията му, че е потомък на Джак Изкормвача, са част от фарс, създаден, за да ви обърка. Смятам, че тази гледна точка е изключително параноична и непродуктивна.

Втората възможност е доста вероятна и много, много необичайна. Тук говорим за възпитание, а не за природа. Един вид продължително промиване на мозъка. Говорим за някого, който е прекарал доста дълго време, за да втълпи тази идентичност на нашия Джак-младши. По мое мнение това е започнало от много ранна възраст, за да бъде приложено толкова успешно. Вероятно е направено от единия или от двамата родители.

Повечето серийни убийци, с които си имаме работа, споделят общо минало. Най-често са малтретирани от ранна възраст. Малтретирането може да е физическо, сексуално, както и смесено. В резултат на това в тях се поражда гняв, който не могат да изразят срещу своя мъчител — някой по-силен и по-голям. Почти винаги това е бащата или майката. Малтретираният обича този човек и е сигурен, че мъченията са основателни. Смята, че съществува причина за тях.

Гневът трябва да си намери отдушник. Ако това не се случи, той се проявява в самите тях по три начина. Първо, чрез насилие към самите себе си: хронично напикаване. След това чрез насилие срещу околната им среда: запалване на малки огньове. Най-накрая прераства в насилие срещу живи същества: измъчване и убиване на малки животинки. Когато станат възрастни, те стигат до логичното заключение: нараняване на други човешки същества.

Всичко това, разбира се, е само основа. Човешките същества не са роботи и ничий разум не е същият като на другите. Не всички са подмокряли леглата си, не са палели огньове и не са убивали малки животинки. Малтретирането невинаги е причинявано от бащата или майката. С времето обаче тенденциите показват, че донякъде тези неща са характерни за повечето.

Чайлд се обляга на стола си и ме поглежда.

— Има изключения. Редки, но все пак ги има. Мнозина твърдят, че делата им се дължат на природата им. Това са убийци, които произлизат от порядъчни семейства и порядъчни родители. Лоши издънки. Няма очевидна причина за онова, което правят. — Докторът поклаща глава. — На какво се дължи това? Винаги съм смятал, а и много от колегите ми са съгласни, че причината е в двете — природата и възпитанието. Разбира се, както вече споменах, възпитанието е най-често срещаната и очевидна причина. — Почуква доклада пред себе си. — В този случай променливите изобилстват. Той казва, че не е малтретиран физически или сексуално. Че не е палил огньове и не е измъчвал малки животинки. Това може и да не е вярно. Вероятно го отрича. Но ако не лъже, то значи е нещо ново. Той е сериен убиец, създаден от нищото. Някой, който толкова сериозно и дълго е бил индоктриниран, че е приел всичко за истина. Ако това е така, този човек е много, много опасен. Няма да носи белезите на един сексуално и физически малтретиран човек. Няма да има ниско самочувствие, характерно за такива хора.