Коди Макфейден - Човекът сянка

Да върви по дяволите всичко. Поглеждам Бони и ѝ се усмихвам.

— Хайде да купим малко храна.

Тя ме дарява с поредния от откритите си погледи, който е последван от усмивка.

— Така. — Взимам дамската си чанта и ключовете си. — Да вървим.

Наредих на Кийнън и Шанц да стоят пред къщата ми. Мога да се грижа за себе си. За мен по-важно е да знам, че когато се прибера, никой няма да ме чака вътре.

Вървим между рафтовете на супермаркет „Ралф“ и го играем съвременни жътвари, които прибират фуража.

— Води ме, скъпа — казвам на Бони. — Не знам какво обичаш, затова ми покажи.

Бутам пазарската количка и следвам детето, което върви безшумно и с широко отворени очи. Всеки път, в който посочи нещо, го взимам и го поглеждам за момент, за да може да остане в подсъзнанието ми. Чувам силен, басов глас да реди в главата ми: МАКАРОНИ СЪС СИРЕНЕ. СПАГЕТИ С КАЙМА — БЕЗ ГЪБИ, НИКОГА, ОПАСНОСТ ОТ СМЪРТ. ЧИЙТОС — ОТ ЛЮТИВИТЕ. Хранителните заповеди. Те са начин да стигна до Бони, което означава, че са важни.

Имам чувството, че нещо ръждясало и прашно се раздвижва вътре в мен. Скърцат лагери. Любов, покрив над главата, макарони със сирене. Тези неща ми се струват естествени и правилни.

Като да караш колело, бебчо, чувам Мат в главата си.

— Може би — измърморвам в отговор.

Толкова съм заета да си говоря сама, че не забелязвам, че Бони е спряла и едва не я прегазвам с количката. Дарявам я с вяла усмивка.

— Съжалявам, скъпа. Взехме ли всичко необходимо?

Тя се усмихва и кима. Всичко е готово.

— Тогава да се прибираме и да похапнем.

Не карането на колело е проблемът, осъзнавам аз. Пътят, по който върви колелото, се е променил. Любов, покрив над главата, макарони със сирене, разбира се. Също така нямо дете и нова майка, която е изплашена, говори си сама и е малко луда.

Говоря със съпругата на Алън по телефона, докато гледам с каква отдаденост и бързина Бони поглъща макароните си със сирене. Децата са наистина прагматични, що се отнася до храната. Знам, че небето ще пропадне, но хей, трябва да се яде, нали?

— Наистина го оценявам, Елейна. Алън ми разказа какво се случва и не бих те молила, но…

Тя ме прекъсва.

— Моля те, спри, Смоуки. — Гласът ѝ съдържа укор, но е нежен. Кара ме да си спомня Мат. — Нуждаеш се от време, за да подредиш нещата в живота си, а това малко момиченце има нужда от място, на което да остане, когато теб те няма. Докато всичко се успокои. — Не мога да отговоря заради бучката в гърлото ми. Явно ме е усетила, което си е характерно за Елейна. — Всичко ще се оправи, Смоуки. Ще се справиш с нея. — Млъква за миг. — Беше чудесна майка на Алекса. Ще си такава и на Бони.

Залива ме смесица от мъка, благодарност и мрак. Успявам да прочистя гърлото си и да изграча едно „Благодаря“.

— Няма проблем. Обади ми се, когато се нуждаеш от мен.

Елейна не иска повече обяснения от мен и затваря. Винаги е била чудесна приятелка. Съгласи се да гледа Бони, когато имам нужда от детегледачка. Без да се поколебае, без да задави излишни въпроси.

Не си сама, бебчо, прошепва Мат.

— Може би — прошепвам в отговор и аз. — Може би не съм.

Телефонът иззвънява и ме изважда от разговора с призрака на съпруга ми. Отговарям.

— Здрасти, сладкишче — казва Кали. — Имаме развитие по случая и много ми се прииска да го споделя с теб.

Сърцето ми се свива. Какво ли има сега?

— Слушам те — приканвам я.

— Кабинетът на доктор Хилстед е бил подслушван.

Намръщвам се.

— Какво?

— Нещата, които Джак-младши казва в писмото си, сладкишче. Не се ли запита откъде ги знае?

Мълчание. Изненадана и вцепенена съм. Не, мисля си. Не се зачудих.

— Майка му стара, Кали, въобще не ми хрумна. Господи. — Чувствам се ужасно. — Как е възможно?

— Не се ядосвай. С всичко останало, което ни се изсипа на главите, аз също не се сетих. Можеш да благодариш на Джеймс за идеята. — Млъква за миг. — Майко мила, да не казах „благодарности“ и „Джеймс“ в едно изречение? — Чувам я как потръпва от удоволствие от другата страна на линията.

— Искам подробности, Кали — смъмрям я. Говоря стегнато и нетърпеливо. Точно сега не ми е до шеги и съм прекалено изморена, за да се извинявам.

— Поставил е две подслушвателни устройства в кабинета на доктор Хилстед — функционирали са, но не са били от обикновените. — Опитва се да ми обясни, че не са били от тези, които лесно могат да се засекат. — Можели са да бъдат активирани от разстояние. Предавали са безжично до миниатюрен записващ апарат, поставен в килера на поддръжката. Единственото, което е било необходимо на убиеца, са часовете, в които са се провеждали сеансите ти при доктор Хилстед, сладкишче. Тогава е активирал устройствата, а записите е можел да прибере по-късно.