Коди Макфейден - Човекът сянка

Поглеждам навън към оживения град. Сан Франциско винаги ми е харесвал. Той е Ню Йорк на Западния бряг. Космополитен и със силно европейско влияние, определено си има собствен чар и особености. Обикновено познавам жителите на Сан Франциско по облеклата им. Това е едно от малкото места на Западния бряг, където човек може да види вълнени тренчкоти и шапки, барети и кожени ръкавици. Стилно. Денят навън е приятен. Сан Франциско обикновено е хладен, но днес слънцето напича и температурата е около двадесет градуса. Направо е жега предвид стандартите на този град.

Джени оставя чая си и прокарва пръст по ръба на чашата. Изглежда замислена.

— Изненадах се, като те видях тук. Още повече се изненадах, като разбрах, че не си начело на екипа си.

Поглеждам я над кафето си.

— Такава беше сделката. Ани Кинг ми беше приятелка, Джени. За момента трябва да стоя в периферията. Поне официално. Освен това още не съм готова да ръководя „НЦАЖП Координационен“.

Погледът ѝ не разкрива нищо, но поне се радвам, че не е осъдителен.

— Не си готова, защото ти така казваш или Бюрото?

— Аз го казвам.

— Добре… не искам да се обиждаш, Смоуки, но ако наистина е така, как въобще получи разрешение да дойдеш тук? Не мисля, че моят капитан би ме пуснал в подобна ситуация.

Обяснявам ѝ промените, които настъпиха в мен, след като отново се събрах с екипа си.

— Изглежда, това е добра терапия. Заместник-директорът е на същото мнение.

Джени остава мълчалива за известно време, след което казва:

— Смоуки, двете с теб сме приятелки, макар че не си разменяме коледни картички и не си ходим на гости за Деня на благодарността. Но въпреки това сме приятелки, нали?

— Разбира се.

— Тогава като приятелка трябва да те питам нещо. Способна ли си да се справиш с този случай? От началото до края? Тук нещата са кофти. Наистина кофти. Познаваш ме и знаеш, че съм виждала какво ли не. Но това нещо с дъщерята… — Джени потръпва неволно. — Доста дълго ще имам кошмари. Стореното на приятелката ти не е особено красиво. О, да, освен това ти е била приятелка. Знам какво имаш предвид, като казваш, че вероятно ще ти е полезно да пробваш водата отново, но наистина ли смяташ, че това е подходящият случай?

Честна съм в отговора си:

— Не знам. Това е истината. Пълна каша съм, Джени, не го отричам. Предполагам, че няма голям смисъл да се замесвам, но… — Известно време обмислям как да продължа. — Нещата стоят по следния начин. Знаеш ли какво правех, откакто Мат и Алекса умряха? Нищо. Нямам предвид нищо като да я карам спокойно. Имам предвид нищо. Просто си стоях на едно място по цял ден и се взирах в празната стена. Заспивах и сънувах кошмари, събуждах се и отново се взирах в разни неща, докато не заспях отново. О, понякога се гледах в огледалото часове наред и проследявах белезите си с пръст. — В очите ми напират сълзи. Удовлетворена съм да разбера, че са сълзи от гняв, а не от слабост. — Мога да ти кажа, че това е много по-ужасно, отколкото онова, което мога да видя в случая на Ани Кинг. Поне така си мисля. Знам, че звуча егоистично, но е истина. — Изчерпала съм запаса си от думи и спирам като часовник, който има нужда да бъде навит. Джени отпива от чая си. Градът продължава да поддържа своя ритъм около нас.

— На мен ми звучи разумно. Значи искаш да разбереш какви са впечатленията ми от местопрестъплението? — И това е всичко. Джени не се опитва да ми затвори устата. Отговаря ми по своя начин. Казва ми, че разбира и че е време да се заемем с работата. Благодарна съм ѝ за това.

— Моля.

— Получих обаждането вчера.

Прекъсвам я:

— Имаш предвид лично?

— Да. Потърсиха ме по име. Гласът беше преправен. Каза ми да си проверя имейлите. Може би нямаше да му обърна внимание, но той спомена теб.

— Как беше преправен?

— Приглушен. Сякаш беше сложил парцал на слушалката.

— Някакъв говорен дефект? Употреба на сленг? Акцент?

Джени ме поглежда с объркана усмивка.

— Ще ме обработваш като свидетел ли, Смоуки?

— Ти си свидетел. Поне за мен. Ти си единствената, която е разговаряла с него, и си виждала местопрестъплението от първа ръка. Така че да.

— Добре. — Виждам я как обмисля въпроса ми за момент. — Бих казала не. В интерес на истината, беше точно обратното. Липсваха всякакви отличителни черти. Гласът му беше много равен.

— Можеш ли да си спомниш какво каза точно? — Знам, че отговорът на този въпрос е да. Дженифър има невероятна памет. Тази ѝ способност е също толкова плашеща, колкото и моите умения с пистолета, и винаги вгорчава живота на адвокатите на защитата.