Коди Макфейден - Човекът сянка

— Да. — Като хипнотизирана съм.

— Някои хора биват наранявани от доста рано. Двете с теб сме извадили късмет. Много голям късмет. В нашата работа често се натъкваме на болката, но само като странични наблюдатели. Не я изпитваме на гърбовете си. Да вземем теб — намери любовта на живота си, роди прекрасно дете, беше най-якият агент на ФБР, нищо, че си жена, вървеше нагоре като ярка изгряваща звезда. Да вземем мен, ако искаш? Аз също не се справям зле. — Поклаща глава. — Съумях да не се опиянявам от себе си, избирам си внимателно мъжете и досега не съм случила на някой смотаняк. Също така съм добра в работата си. Доста добра.

— Така е — съгласявам се аз.

— Точно това е, сладкишче. Двете с теб никога не сме били жертви на трагедии. Приличахме си по това. Но в един момент куршумите спряха да отскачат от теб. — Кали отново поклаща глава. — В момента, в който това се случи, изгубих куража си. Уплаших се, наистина се уплаших сериозно за първи път в живота си. Оттогава ме е страх. Защото ти си по-добра от мен, Смоуки. Винаги си била. Ако може да се случи на теб, проклятие, то значи може да се случи и на мен. — Отпуска се на мястото си и слага ръце на масата. — Край на лекцията.

Познавам Кали от доста време. Винаги съм знаела за скритите ѝ заложби и съм била очарована от тях, защото те създават една мистериозност около нея. Сега завесата беше вдигната за миг. Имам чувството, че ми е позволила да я видя гола. Впечатлена съм от доверието ѝ и съм трогната от жеста до такава степен, че коленете ми омекват. Пресягам се и я хващам за ръката.

— Ще направя всичко възможно, Кали. Само това мога да ти обещая. Но съм сериозна.

Тя също стиска ръката ми и бързо се отдръпва. Завесата отново е затворена.

— Ако обичаш, побързай. Готино ми е да съм арогантна и противна, а като те няма, трябва да се държа прилично.

Усмихвам се и я поглеждам. Доктор Хилстед ми каза, че съм силна, но що се отнася до силна личност, Кали винаги е била моят герой. Моята устата и непочтителна покровителка. Поклащам глава.

— Ще се върна след малко — казвам ѝ. — Трябва да използвам тоалетната.

— Не забравяй да свалиш капака на тоалетната чиния.

Когато отварям вратата на тоалетната, виждам нещо, което ме кара да застина.

За щастие, Кали не ме забелязва. Вниманието ѝ е привлечено от нещо, което държи в ръката си. Отстъпвам на една страна, за да може вратата да ѝ попречи да ме види и просто я наблюдавам.

Приятелката ми изглежда тъжна. Не просто тъжна, а съсипана.

Виждала съм я надменна, нежна, гневна, отмъстителна, остроумна — всякаква. Но никога не съм я виждала тъжна. Не и така. Някак си знам, че тъгата ѝ не е свързана с мен.

Каквото и да държи в ръката си, то натъжава моя герой и аз съм шокирана.

Сигурна съм, че става въпрос за нещо лично. Кали не би искала да я видя такава. Тя желае светът да гледа на нея по съвсем различен начин и аз съм длъжна да уважа решението ѝ. Приятелката ми не иска да виждам това, каквото и да е то . Връщам се в тоалетната. За моя изненада една от по-възрастните дами е там и си мие ръцете. Тя ме поглежда в огледалото. Аз също отвръщам на погледа ѝ и започвам да дъвча палеца си, докато мисля. Най-накрая ми хрумва нещо.

— Госпожо — започвам, — бихте ли ми направили услуга?

— Какво има, мила? — пита ме старицата на секундата.

— Приятелката ми е там…

— Грубоватата жена с ужасните маниери на хранене?

Преглъщам.

— Да, госпожо.

— Какво за нея?

Колебая се.

— Тя… Мисля, че преживява нещо лично точно сега. Тъй като съм тук, а тя е сама… Аз…

— Не искаш да я изненадваш в такъв момент, нали?

Мигновеното и перфектно разбиране на ситуацията от страна на възрастната жена ме изненадва. Опулвам се насреща ѝ. Стереотипи, мисля си. Толкова са безполезни. Досега я смятах за дразнеща и противна дъртачка. Сега виждам мили очи, мъдрост и добра преценка на ситуацията.

— Да, госпожо — отвръщам тихо. — Тя… Приятелката ми винаги е била доста устата, но е човекът с най-голямото сърце, когото познавам.

Погледът на старицата омеква и усмивката ѝ е красива.

— Много велики хора са се хранили с ръце, мила. Остави на мен. Изчакай тридесет секунди и след това излез.

— Благодаря ви. — Искрена съм и възрастната жена знае това.

Тя напуска тоалетната без повече разтакаване. Изчаквам малко повече от тридесет секунди и излизам. Надничам през вратата и вдигам вежди. Старицата стои до нашата маса и размахва показалец към Кали. Отивам при тях.