Коди Макфейден - Човекът сянка

Кали е висока, кльощава и дългокрака червенокоска. Прилича на супермодел. Тя е от онези красиви хора, които могат да те изгорят, ако се взираш прекалено дълго в тях. В края на тридесетте си години е, има диплома по криминалистика, брилянтна е и съвсем не я бива със социализирането. Повечето хора се страхуват от нея. Мнозина веднага стигат до извода, че е безчувствена, дори жестока. Не са особено далеч от истината. Лоялна е до смърт, а почтеността и нравът ѝ не могат да бъдат изтръгнати от същността ѝ. Пряма е, винаги е изключително честна и брутална в забележките си и отказва да играе каквито и да било игри — независимо дали политически, пиар или други. Също така би поела куршум за всеки, когото нарича приятел.

Една от най-чудесните черти на Кали е онази, която най-лесно може да бъде незабелязана — нейната непринуденост. Лицето, което показва пред света, е единственото, което притежава. Тя не е надута и въобще не може да търпи онези, които са. Вероятно е истинска загадка за повечето хора, но ако не могат да приемат шегите и коментарите ѝ, престават да съществуват за нея. Тя смята, че трябва да се забавляваш, или биваш зарязван. Често обича да казва: „Ако не можеш да се самоиронизираш, не си ми нужен“.

Точно Кали ме намери след случилото се с Джоузеф Сандс. Бях гола, покрита с повръщано, пищях и кървях. Тя беше перфектно облечена както винаги, но това не ѝ попречи да ме прегърне и да ме притиска към себе си, докато дойде линейката. Едно от последните неща, които помня, преди да припадна, беше прекрасният ѝ поръчков костюм, който опропастих с кръвта и сълзите си.

— Кали…

Забележката идва от Алън — мълчалив и изключително сериозен мъж. Той е огромен и внушителен афроамериканец. Не е просто голям, а е гигант. Краката му са като планини. Смръщената му физиономия е карала не един заподозрян да се подмокря в стаята за разпити. По ирония на съдбата обаче той е един от най-милите и нежни хора, които познавам. Разполага с невероятно търпение, на което винаги съм се възхищавала и съм опитвала да ползвам за пример. То му служи най-добре по време на случаите ни. Никога не се изморява да работи над уликите и да търси дори най-дребната подробност. Нищо не го отегчава, когато преследва убиец. Усетът му за детайлите е разрешил не един случай. Алън е най-възрастният от нас, в средата на четиридесетте. Преди да се присъедини към ФБР, е работил десет години в отдел „Убийства“ на лосанджелиската полиция.

— Какво правиш тук? — Нов глас. Ако недоволството представляваше музикален инструмент, това щеше да е симфония.

Думите са произнесени без поздрав или извинение, те идват от човек, който е безцеремонен като Кали, но лишен от всякакво чувство за хумор. Такъв си е Джеймс. Наричаме го Деймиън зад гърба му — като героя от „Поличбата“, сина на Сатаната. Той е най-младият от всички ни, само на двадесет и осем и е един от най-дразнещите и противни хора, които познавам. Ядосва те, кара те да скърцаш със зъби, вбесява те. Ако някога искам да изкарам някого от равновесие, Джеймс е моето тайно оръжие, което да хвърля като бензин в огън.

Въпреки тези си недостатъци той също е брилянтен. По онзи странен, невероятен начин. Завършил гимназията на петнадесет, получил перфектни оценки на САТ и бил ухажван от всеки известен колеж в страната. Избрал онзи, който разполагал с най-добрата подготовка по криминология, и за четири години си заслужил доцентурата по нея. След това се присъединил към ФБР, каквато всъщност била и целта му.

Когато бил на дванадесет, Джеймс изгубил по-голямата си сестра. Тя била убита от убиец, който си падал по горелки и писъците на млади жени. Джеймс решил, че ще работи във ФБР, в деня, в който я заровили.

Джеймс е затворена и безлична книга. Той живее само за едно нещо — за работата ни. Никога не се шегува, никога не се усмихва и никога не прави нещо ненужно. Не споделя личния си живот или нещо друго, което би насочило хората към неговите увлечения, към нещата, които харесва или не харесва, към предпочитанията му. Не знам каква музика слуша, какви филми гледа и въобще дали прави подобни неща.

Ще е прекалено просто и удобно, ако мисля за него като за ефективен и логичен човек. Не, от Джеймс струи враждебност, и то на талази. Недоволството му може да бъде остро, а несъобразителността му — легендарна. Не бих казала, че се забавлява от неудобството на другите, просто не му пука за тях. Мисля, че завинаги ще остане гневен на един свят, в който хора като убиеца на сестра му могат да съществуват. Въпреки това преди доста време спрях да бъда толерантна с него. Той е истински задник.