Стив Бери - Венецианското предателство

— Най-малко с четири от тях. Вчера са започнали операция за други два, но все още нямам резултати.

— Трябва да следим действията на тази жена — озадачено поклати глава Винченти.

— Работя по въпроса. Успях да подкупя няколко души от обслужващия персонал в двореца. За съжаление електронното наблюдение действа само когато тя е там, а тя постоянно пътува. Преди няколко часа е отлетяла до лабораторията в Китай.

Шефът на лабораторията Грант Линдзи вече беше информирал Винченти за посещението на Зовастина.

— Трябваше да видите как реагира на опита за покушение — добави О’Конър. — Препусна в галоп директно срещу убиеца, предизвиквайки го да стреля. Успяхме да заснемем всичко с помощта на телеобектив. Разбира се, тя се беше погрижила да разположи снайперист на покрива на двореца, готов да ликвидира атентатора. Но въпреки това препусна право срещу него. Сигурен ли сте, че не крие топки между краката си?

— Нямам никакво намерение да проверявам — засмя се Винченти.

— Тази жена е луда!

Именно по тази причина Винченти беше променил намеренията си относно флорентинеца. Съветът на десетте беше единодушен, че трябва предварително да се проучи възможността за евентуалното отстраняване на Зовастина, и бе възложил задачата на флорентинеца. Отначало Винченти възнамеряваше да му даде пълна свобода на действие, защото това съвпадаше с личните му планове по отношение на Зовастина. И му обеща огромно възнаграждение, ако успее да я ликвидира.

Но на по-късен етап му хрумна друга, по-добра идея.

Разкриването на заговора срещу Зовастина със сигурност щеше да намали подозренията й за истинските намерения на Лигата и щеше да му осигури време за подготовка на нещо по-добро, върху което вече работеше през последните седмици. Един по-съвършен план, дълбоко засекретен, с минимална вероятност да бъде разкрит.

— Преди малко тя отново посети къщата — продължи доклада си О’Конър. — Измъкна се незабелязано от двореца, шофирайки сама. Посещението беше засечено от камерите, монтирани в дърветата около къщата. Продължителност: половин час.

— Известно ли ни е състоянието на бившата й любовница?

— Да. Доста тежко е. Успяхме да запишем разговора им с параболичен монитор от съседната къща. Много странна двойка. Отношенията им са смесица от любов и омраза.

Интересно, помисли си Винченти. Много странно увлечение за жена, която управлява държавата с желязна ръка. За известно време е омъжена за дипломат от средно ниво в бившето Външно министерство на Казахстан. Явно привиден брак, сключен, за да прикрие сексуалните й предпочитания. Но данните на разузнаването сочеха, че съпрузите поддържат близки приятелски отношения — до внезапната му смърт при автомобилна злополука преди седемнайсет години, малко след като тя става президент на Казахстан и две години преди създаването на Федерацията. Доста време след това на сцената се появява Карин Уолд. Тя е единствената продължителна връзка на Зовастина, която в крайна сметка свършва зле. Но когато преди година тази жена се появява отново, Зовастина моментално й осигурява подслон и поиска от него лекарства срещу СПИН.

— Трябва ли да действаме? — попита на глас той.

О’Конър кимна.

— Ако изчакаме още малко, може би ще стане късно.

— Добре, действай. През уикенда ще бъда на посещение във Федерацията.

— Там може би ще стане напечено.

— Няма значение. Само без отпечатъци. Не искам нищо да сочи към мен.

Амстердам, 21:20 ч.

Още през лятото Стефани се беше запознала с датските затвори отвътре — бяха я арестували заедно с Малоун. Сега получи шанс да разгледа и предварителния арест. Нищо особено, килия като килия. Когато полицията се появи на моста и откри трупа, тя запази благоразумно мълчание. За щастие агентите на Сикрет Сървис успяха да изчезнат и тя силно се надяваше единият от тях да е измъкнал слонския медальон от джоба на похитителя. Но подозренията й бързо се потвърдиха.

Вратата се отвори и в килията се появи слаб, около шейсетгодишен мъж с продълговато лице и гъста посребрена коса. Това беше Едуин Дейвис, заместник-съветник на президента на САЩ по националната сигурност. Неотдавна той беше наследил поста на покойния Лари Дейли. Дипломат от кариерата в Държавния департамент, Дейвис беше защитил два доктората — по история на САЩ и международни отношения — и притежаваше отлични организационни умения и вроден дипломатически такт. В поведението му се долавяше типичната за президента Даниълс пряма любезност, която мнозина подценяваха. Но благодарение на нея Дейвис беше постигнал нужното ниво на рационалност в работата на Държавния департамент по време на мандата на трима министри. В момента помагаше на администрацията в Белия дом да приключи успешно оставащите три години от втория й мандат.