Стив Бери - Венецианското предателство

Така изтекоха няколко секунди, после Даниълс вдигна глава.

— Къде е медальонът?

Тя мълчаливо му го подаде.

— Ще ми разкажеш ли нещо повече за него?

Стефани се чувстваше уморена и мръсна. Единственото й желание беше да вземе душ и да си легне, но това явно нямаше да се случи. Адски мразеше да я подлагат на разпит, но срещу нея беше президентът на Съединените щати, който на всичкото отгоре току-що й беше спасил кожата. С няколко думи му разказа за Касиопея, Торвалдсен и услугата, която й бяха поискали. Президентът я изслуша с необичайно внимание, след което кимна на Дейвис.

— Кажи й, Едуин.

— Какво знаеш за върховния министър Зовастина?

— Достатъчно, за да съм сигурна, че не фигурира сред нашите приятели.

В умореното й съзнание отново изплува историята на Ирина Зовастина. Родена в семейство на работници от Северен Казахстан. Загубва баща си по време на войната на Сталин срещу нацистите, а веднага след края на войната силно земетресение отнема живота на майка й и всичките й близки. Момиченцето е настанено в сиропиталище, откъдето я взема далечна братовчедка на майка й. След гимназия завършва икономика в Ленинградския университет, едва навършила двайсет става член на комунистическата партия и постепенно се издига до ръководен пост в местния работнически профсъюз. Малко по-късно става член на Централния комитет на партията в Казахстан, след което е избрана за член на Върховния съвет. Отначало се занимава с усвояване на пустеещите земи и други икономически реформи, после се превръща в критик на Москва. След обявяването на независимостта от Русия е един от шестимата членове на партията, които се кандидатират за президент на Казахстан. Двамата основни кандидати не успяват да получат мнозинство и според новоприетата конституция отпадат от надпреварата. При повторните избори печели Зовастина.

— Отдавна съм разбрал, че проблемите започват, когато искаш да увериш някого в приятелските си чувства — промърмори Даниълс. — Тази жена ни мисли за идиоти, не ни трябват приятели като нея.

— Но се налага да й целуваме задника.

— За съжаление — съгласи се Даниълс и с наслада отпи от чашата си.

— Не бива да подценяваме Централноазиатската федерация — обади се Дейвис. — Там живеят твърди и упорити хора с дълга памет. Двайсет и осем милиона от тях подлежат на редовна военна служба, а двайсет и два са готови веднага да постъпят във войската. Което се случва на милион и половина годишно — доста внушителна армия. Към днешна дата Федерацията харчи за отбрана около един милиард и двеста милиона долара годишно, без да броим парите, които ние наливаме там и които са двойно повече.

— На всичкото отгоре народът я обожава — кисело отбеляза президентът. — Стандартът на живота се е подобрил хиляда пъти. Преди нея шейсет и четири процента от населението живеели в крайна бедност, днес тази цифра е намаляла до петнайсет процента. Темповете й не са по-лоши от нашите. Тя инвестира във всичко: водноелектрически централи, производство на памук и злато. И всичко й носи допълнителни приходи. Постепенно Федерацията заема отлични геоикономически позиции, вклинявайки се между могъщите си съседи Русия, Китай и Индия. Признавам, че дамата има ум в главата. Контролира внушителна част от световните запаси на петрол и природен газ, които доскоро бяха под контрола на руснаците. Те все още не могат да преглътнат независимостта на бившите си републики, но тя хитро им предлага петрол и газ под международните цени и Москва подвива опашка.

Стефани беше впечатлена от задълбочените познания на Даниълс за този географски район.

— Преди няколко години Зовастина сключва дългосрочен договор за използването на космодрума „Байконур“ от Русия — продължи президентът. — Основната космическа площадка на руснаците се намира в центъра на някогашен Казахстан. С площ от петнайсет хиляди и петстотин квадратни километра, тя ще бъде на разположение на руснаците до 2050 година. Разбира се, срещу този договор Зовастина получи значително опрощаване на външния дълг към Русия. Погали и китайците, слагайки край на вековните териториални спорове между двете страни. Не е лошо постижение за икономист, израснал в сиропиталище.

— Ние имаме ли проблем с нея? — попита Стефани. Отново не получи отговор и реши да смени тактиката. — Какво общо има Енрико Винченти с всичко това?

— Зовастина и Винченти са свързани чрез Венецианската лига — отвърна Даниълс. — И двамата членуват в нея. Общият брой на членовете надхвърля четиристотин — всички до един богати и амбициозни хора. Но Лигата не се стреми да промени света, а просто иска да я оставят на мира. Те ненавиждат държавната регулация, рестриктивните закони, данъците и таксите, мен. Изобщо всичко, което е свързано с тази система. Пипалата им са плъзнали в много страни…