Стив Бери - Венецианското предателство

— Бях в Хага, на вечеря с президента — обяви той. — Страхотно място, между другото. Храната беше великолепна, макар че никога не съм бил чревоугодник. После ми донесоха бележка, на която пишеше къде си попаднала. И си казах, че трябва да има логично обяснение за арестуването на Стефани Нел от холандските власти, особено след като е била заварена с пистолет в ръка над подгизнал от дъжда труп.

Тя понечи да каже нещо, но Дейвис вдигна ръка.

— Така е по-добре — одобрително кимна той.

Тя мълчаливо се сви във влажното си яке.

— Докато обмислях начина, по който най-безболезнено да те зарежа в ареста, напълно убеден, че не искам да знам причините, поради които си се появила в Амстердам, президентът ме дръпна настрана и ми каза да тръгвам насам. Оказа се, че в тази работа са замесени и двама агенти на Сикрет Сървис, но за щастие никой от тях не е арестуван. Единият се намокрил до кости, защото скочил в канала за ей това нещо…

Тя ловко улови подхвърлената вещ и с облекчение установи, че е найлоновото пликче със слонския медальон.

— Президентът поиска съдействието на холандските власти — добави Дейвис. — И те се съгласиха да те освободят.

Стефани бавно се изправи.

— Преди да си тръгнем, бих искала да науча малко повече за двамата убити — тръсна глава тя.

— Предугадих това твое желание и направих съответните проверки. И двамата имат паспорти на Централноазиатската федерация и работят като лична охрана на върховния министър Ирина Зовастина.

Стефани долови нещо особено в погледа му. В сравнение с предшественика си Дейвис беше по-лесно разгадаем.

— Не изглеждаш особено изненадан — отбеляза тя.

— Вече нищо не може да ме изненада — отвърна той, понижи глас и добави: — Имаме проблем, Стефани. И ти си част от него, независимо дали ти харесва, или не.

Тя последва Дейвис в хотелския апартамент. Увит в хавлия, президентът Дани Даниълс се беше излегнал на едно канапе, вдигнал босите си крака на стъклена масичка. Беше едър мъж с непокорен рус перчем, гръден глас и обезоръжаващи маниери. Тя работеше за него вече пет години, но го опозна истински едва миналата есен, когато разследваше предателството, свързано с изчезналата библиотека в Александрия. В един момент той я уволни, но много скоро след това отново я назначи.

В едната си ръка президентът държеше някаква напитка, а с другата стискаше дистанционното.

— Всички предавания на тази проклета телевизия са само със субтитри или на език, който не разбирам! — мрачно промърмори той. — А аз отдавна съм престанал да гледам новините на Би Би Си и Си Ен Ен. Повтарят едно и също до втръсване!

След тези думи той изключи телевизора и захвърли дистанционното. Отпи глътка от чашата си и отправи хладен поглед към Стефани.

— Чух, че пак си прекарала нощ, която ще сложи точка на кариерата ти.

Безпогрешно уловила палавите искрици в очите му, Стефани небрежно отвърна:

— По всичко личи, че това е моят път към успеха.

Президентът й направи знак да седне, а Дейвис отстъпи крачка назад и остана прав.

— Имам и други лоши новини — допълни Даниълс. — Твоята агентка във Венеция е изчезнала. Вече дванайсет часа нямаме връзка с нея. Съседите й в сградата, където е била настанена, са съобщили за някаква суматоха рано тази сутрин. Четирима непознати мъже, разбита врата. Типично по италиански, официална информация липсва… — Президентът млъкна за момент, после размаха ръце. — За бога, не ме забърквай пак! Тази работа никак не ми харесва!

Беше предоставила временно Наоми Джонс на Белия дом, за да им осигури оперативна информация за човек на име Енрико Винченти — международен финансист, поддържащ тесни връзки с организацията, наречена Венецианска лига. Стефани беше чувала за Лигата — един от многобройните картели, борещи се за световно влияние. Наоми работеше за нея от дълги години. Именно тя беше агентът, който водеше разследването на Лари Дейли. Миналата година си беше подала оставката от специалния отдел, но за радост на Стефани скоро се върна в него. Наоми беше отличен агент и събирането на оперативна информация не би трябвало да я затрудни. Просто трябваше да следи срещите и разговорите на обекта. Стефани дори й предложи да остане в Италия два дни след изпълнението на задачата, за да си почине.

Но сега най-вероятно беше мъртва.

— Когато ви я изпратих, вашите хора заявиха, че става въпрос за обикновено събиране на информация.

Очите й се местеха от единия на другия, но и двамата мълчаха.