Стив Бери - Венецианското предателство

Тя усети, че Даниълс е отгатнал мислите й.

— Не и тук — поклати глава той. — Не и като предишния път. Направихме обстойна проверка, но не открихме нищо. Основните им усилия са насочени към Централноазиатската федерация.

— Всички бивши съветски републики имат голям външен дълг, наследен от съветското господство и борбата им за независимост — обади се Дейвис. — Но Зовастина успя да предоговори част от тези задължения със страните кредитори, а друга й беше опростена напълно. Така страната й получи възможност за приток на свежи капитали. Нищо не блокира реформите по-успешно от големия външен дълг. — Замълча за момент, после тихо добави: — Членовете на Венецианската лига разполагат с капитал от три милиарда и шестстотин милиона долара, пръснати в различни банки по света.

— Добра миза за един гигантски покер — отбеляза Даниълс.

Стефани осъзна важността на въпроса, защото президентите рядко изразяват загриженост, основаваща се на неясни подозрения.

— Ще се разиграе ли той? — попита тя.

Даниълс бавно кимна.

— До този момент корпорации със седалище в Централноазиатската федерация са закупили или погълнали близо осемдесет международни компании. Действат в областта на фармацевтичната промишленост, информационните технологии, автомобилната промишленост, телекомуникациите и къде ли не още. Можеш ли да си представиш, че са купили дори най-големия производител на чай на пакетчета в света? Според прогнозите на „Голдман Сакс“, ако тези темпове се запазят, Федерацията скоро ще се превърне в трета или четвърта икономическа сила в света, непосредствено след нас, Китай и Индия.

— Което е много тревожно — обади се Дейвис. — Още повече че се случва без фанфари. Обикновено корпорациите вдигат шум за новите си придобивки, но тези си мълчат. Всичко е под плътен похлупак.

— Зовастина се нуждае от постоянен приток на капитали, за да може да действа правителството — махна с ръка Даниълс. — Ние имаме данъците, а тя — Лигата. Федерацията е богата на памук, злато, уран, сребро, мед, цинк, олово…

— И на опиум — добави Стефани.

— Зовастина ни помага дори и по този въпрос — намеси се Дейвис. — В момента нейната Федерация е трета в света по конфискувани наркотици. Тя прекъсна пътищата на дрогата през нейна територия и така спечели обичта на европейците. Отвъд Атлантика никой не казва лоша дума за нея. Разбира се, тя и на тях им предлага евтин газ и петрол.

— Предполагам, си давате сметка, че поради всичко, изброено дотук, Наоми вероятно е мъртва — промълви със свито сърце Стефани. Преживяваше тежко всяка загуба на агент, което, за щастие, не се случваше често. Но когато се случеше, тя изпадаше в дълбока криза и с огромни усилия преодоляваше болката.

— Даваме си сметка — кимна Дейвис. — И виновниците ще бъдат наказани.

— Тя беше близка с Котън Малоун. Дълго време бяха колеги в отдела. Прекрасен екип. Той много ще се разстрои.

— Което е още една причина за появата ти тук — кимна президентът. — Преди няколко часа Котън е бил замесен в пожара в Музея за гръко-римско изкуство в Копенхаген. Оказа се, че сградата е собственост на Хенрик Торвалдсен, а Касиопея Вит помогнала на Малоун да се спаси от пламъците.

— Явно сте в течение на всичко.

— Това е част от длъжностната ми характеристика, макар че все по-малко я харесвам — отвърна Даниълс и размаха медальона. — Една от тези монети се е намирала в музея.

В главата й изплуваха думите на Клаус Дир. В света има само осем такива.

Дейвис насочи дългия си показалец към пликчето в ръцете на президента.

— Наричат го „слонски медальон“ — обяви той.

— Ценен ли е?

— Може би — отвърна Даниълс. — Надяваме се, че с твоя помощ ще научим повече за него.

Копенхаген, понеделник, 20 април, 12:40 ч.

Малоун взе едно одеяло и тръгна към канапето в другата стая. След пожара през есента беше избил няколко стени и издигнал други, превръщайки апартамента на четвъртия етаж над книжарницата в по-функционално жизнено пространство.

— Харесвам мебелировката — каза Касиопея. — Подхожда ти.

Той беше решил да се откаже от датската простота и изчистените линии и поръча всичко от Лондон. Канапе, кресла маси, осветителни тела. Предимно дърво и кожа, топли и удобни. Тук нищо не се променяше, с изключение на някоя книга, заслужила да измине пътя от приземния етаж, или поредната рисунка на Гари, пристигнала по електронната поща, за да заеме място в нарастващата по обем колекция. Предложи на Касиопея да преспи в града, вместо да шофира до имението на Торвалдсен в Кристиангаде, и тя не се възпротиви. По време на вечерята изслуша аргументите и обясненията й, но нито за миг не забрави, че мнението на Касиопея за развоя на събитията е пристрастно поради личния елемент в него.