Стив Бери - Венецианското предателство

Амулетът „Сърце“ (Глава 59) съществува в действителност, но златната ивица в него е моя измислица. По времето на Александър Велики скиталите (Глава 61) били използвани за изпращане на тайни послания. Една от тях е изложена в Музея на международния шпионаж във Вашингтон и именно тя ме изкуши да я включа в тази история. Скитите (Глава 75) са съществували и тяхната история е отразена коректно, с изключение на предположението, че са погребвали своите царе в места, различни от обичайните могили.

А сега за Александър Велики.

За историята за неговата смърт (Глава 8) съм използвал няколко древни версии, всяка от които изобилства от противоречия. Трите версии на отговора на Александър на въпроса На кого оставяш царството , са изцяло мои. Общоприетият отговор е На най-силния , но моята фабула се нуждаеше от по-различен отговор. Историците отдавна търсят обяснение за неочакваната смърт на Александър. Мнозина от тях подозират, че е станал жертва на заговор (Глава 14), но конкретни доказателства липсват.

Балсамирането на Александър с мед, премеждията с погребалната процесия и полагането на тялото в египетска гробница в Александрия са факти, взети от историята. Не е мое предположението, че тленните останки на св. Марко във Венеция всъщност са останките на Александър Велики. Идеята е на Андрю Майкъл Чъг, изложена във великолепната му книга „Изгубената гробница на Александър Велики“. Факт е обаче, че ранните християни редовно са присвоявали езически реликви (Глава 74) и че тялото на Александър Велики изчезва от Александрия приблизително по същото време, по което се появява тялото на св. Марко (Глава 45). И до днес продължават политическите дебати за връщането в Египет на всички или на част от мощите в базиликата „Сан Марко“. Всъщност през 1968 г. Ватиканът връща в Александрия няколко малки реликви.

Гробницата на Александър Велики в Централна Азия е изцяло плод на въображението ми, но предметите в нея (Глава 94) са заимствани от гробницата на баща му Филип II, открита от археолози през 1977 г. Напоследък обаче възникнаха съмнения относно самоличността на погребания в нея.

Политическото и историческото наследство на Александър продължава да е обект на разгорещени спорове. Дали е бил мъдър ясновидец, или жесток и безскрупулен завоевател? Репликите между Малоун и Касиопея в Глава 10 отразяват двете противоположни становища. На тази тема са написани много книги, но най-добрата от тях безспорно е „Александър Македонски: историческа биография“ от Питър Грийн. Задълбоченото изследване на Грийн доказва, че през целия си живот Александър се ръководи от мечтата за величие и слава. И легендата за тази мечта продължава да съществува, въпреки че могъщата му империя се разпада малко след неговата смърт. Доказателство за това безсмъртие е вярата, която той вдъхва на хората. Понякога светла и възвишена, понякога пагубна (както в случая с Ирина Зовастина). За Питър Грийн великият пълководец си остава загадка, а величието му прави окончателните оценки невъзможни. Той олицетворява неспокойния, неукротимия и вечно търсещ дух, личност, която далеч надраства собствените си забележителни постижения.

И накрая, самият Александър го е казал най-добре:

Усилията и рискът са цената на лаврите, но е прекрасно да живееш като храбрец и да умреш, оставяйки след себе си вечна слава.

Омир. Илиада. НК, С. 1969. Превод Александър Милев и Блага Димитрова.