Стив Бери - Венецианското предателство

ΗΦΑΙΣΤΙΩΝ

ΦΙΛΟΣ ΑΛΕΞΑΝΔΡΟY

— „Хефестион, приятел на Александър“. Определението „любовник“ не би било справедливо за отношенията им. Древните гърци са наричали „приятели“ само най-близките си хора.

Малоун забеляза почистения релеф на кон върху капака на саркофага.

— Зовастина го направи — поясни Виктор. — Беше буквално омагьосана от него.

— По всяка вероятност е Буцефал, конят на Александър — добави Или. — Той го обожавал. Конят бил убит по време на азиатската кампания и погребан някъде в околните планини.

— Конят на Зовастина носи същото име — добави Виктор.

Малоун огледа гробницата. Или им посочи ритуалните съдове, сребърно шишенце от парфюм, рог за вино с форма на глава на елен, позлатена броня за прасците.

— Фантастично! — прошепна Стефани.

Той беше напълно съгласен с нея. Касиопея стоеше до саркофага с отместения капак.

— Зовастина го направи, за да надникне вътре — обади се Виктор.

Пристъпиха натам и насочиха фенерчетата си към вътрешността на саркофага. Там лежеше мумия.

— Странно, че не е увита със специално обработено платно — промълви Или. — Вероятно не са знаели как се прави или просто времето им е било малко.

Тялото беше покрито с позлатен саван от шията до краката, направен от отделни листове с размерите на машинописна хартия. Няколко от тях бяха пръснати по дъното на саркофага. Дясната ръка на мумията беше прегъната в лакътя и лежеше върху корема. Лявата беше изпъната край тялото. Почти цялото тяло беше плътно увито с бинтове, а върху частично оголения гръден кош лежаха три златни диска.

— Ето я Македонската звезда — поясни Или. — Гербът на Александър. Чудесни образци.

— Как са вкарали всичко това в пещерата? — попита Стефани. — Саркофазите са огромни!

— Преди две хиляди и триста години топографията тук със сигурност е била различна — каза Или и обхвана с широк жест пещерата. — Готов съм да се обзаложа, че е имало и друг начин за проникване. Може би езерцата не са били на толкова голяма височина, а проходът не е бил под водата. Кой знае?

— А буквите на дъното? — попита Малоун. — Те как са се озовали там? Очевидно не са дело на хората, които са изградили гробницата. Приличат на неонова реклама, поставена, за да привлича вниманието.

— Според мен е работа на Птолемей. Част от загадката му. Две гръцки букви на дъното на две езерца. Предполагам, че така е искал да маркира мястото.

Лицето на Александър беше скрито под златна маска. Все още никой не я беше докоснал.

— Твой ред е, Или — обади се най-после Малоун. — Дай да видим как е изглеждал господарят на света.

В очите на по-младия мъж се появи нетърпелив блясък. Толкова усърдно беше проучвал живота на Александър Велики. А сега бе настъпил моментът да бъде първият човек от две хиляди години насам, който може да го докосне.

Пристъпи към саркофага и внимателно повдигна маската. Това, което беше останало от кожата на лицето, имаше тъмен цвят, сухо и чупливо. Смъртта, изглежда, беше пожалила лицето на Александър. Полуотворените му очи излъчваха някакво странно любопитство. Устата му беше широко отворена, сякаш за вик. Времето беше замразило всичко. Върху главата нямаше коса, а във вътрешността на черепа го нямаше и мозъка, на който се дължаха огромните завоевателни успехи на Александър. Всички гледаха мълчаливо, със страхопочитание.

После Касиопея насочи фенерчето си към насрещната стена. Лъчът се плъзна по конник с дълъг плащ през рамото и спря на изящно изработен бронзов бюст. Продълговатото лице с твърди черти излъчваше самоувереност, тесните процепи на очите гледаха някъде надалеч в пространството. Косата беше пригладена назад, леко накъдрена към раменете. Шията бе издължена. Излъчването бе на човек, който контролира света около себе си.

Александър Велики. Какъв контраст със смъртника в саркофага!

— Всички бюстове на Александър, които съм виждал, бяха реставрирани с гипс, най-вече носът, устните, веждите и косата — промълви Или. — Много малко са оцелели през вековете. Но този тук е автентичен и напълно запазен.

— Както и тялото — добави Малоун.

Касиопея се приближи до другия саркофаг и с усилие отмести капака. Вътре лежеше още една мумия, облечена по-скромно, но в същото състояние и с маска на лицето.

— Александър и Хефестион — промълви Торвалдсен. — Колко отдавна почиват тук!

— А ще останат ли? — попита Малоун.

— Това е изключителна археологическа находка — сви рамене Или. — Би било трагедия, ако остане в неизвестност.