Стив Бери - Венецианското предателство

Древната и доста жестока игра бузкаши (Глава 7) се играе и до днес на територията на Централна Азия. Правилата, екипите и оборудването са описани коректно, включително фактът, че по време на тази игра често се дават жертви.

Централноазиатската федерация е измислица, но в Глава 27 са описани точно политико-икономическите условия в този регион. За съжаление тази земя открай време е бойно поле, а страните в региона се управляват от корумпирани правителства.

От книгата на Франк Холт „Александър Велики и загадката на слонските медальони“ аз научих за тези необикновени монети. В романа те са осем, но в действителност са много повече. Описанието им (Глава 8 и 9) е точно, с изключение на буквите ZH, които са моя измислица. Но в хода на този процес с удивление открих, че древните гравьори са използвали примитивни лупи, с чиято помощ практически биха могли да изработят подобни надписи.

От лингвинистична гледна точка буквосъчетанието ZH в буквален превод от старогръцки означава „живея“. Съществителното „живот“ се пише по друг начин: ΣΦП. Заради фабулата си позволих по-свободен превод. Що се отнася до термините на гръцки език, използвани тук, аз ги наричам „старогръцки“, но може би по-правилно е те да бъдат наричани „древногръцки“.

Свещеният отряд, който охранява Ирина Зовастина (Глава 12), е заимстван от най-храбрата бойна единица на гръцката армия. През 338 г. преди Христа Филип II и синът му Александър Велики избили до крак бойците му, сто и петдесет хомосексуални двойки от град Тива. В гръцката област Херонея и до днес се издига техен паметник.

Отварата, за която непрекъснато се споменава в романа, е изцяло художествена измислица. Това се отнася и за фактите около нейното откриване, описани в Глава 14. Бактерията архея (archaea) съществува в природата също както множество други бактерии и вируси, притежаващи свойството да се изтребват взаимно. Но начинът, по който аз използвам археята в тази книга, е изцяло плод на въображението ми.

Местата, на които се развива действието във Венеция, са описани точно. Вътрешността на базиликата „Сан Марко“ наистина е смайваща, включително гробницата на свети Марко. Постарал съм се да я пресъздам във всичките й детайли. Точно съм описал и остров Торчело с неговия музей, две църкви, камбанария и известен ресторант. Това се отнася и до географското положение на острова и неговата история (Глава 34). Венецианската лига е плод на творческото ми въображение. Но по време на своето дълго съществуване Венецианската република е сключвала съюзи и алианси с други градове-държави, които били наричани „лиги“.

Рентгеновата флуоресценция (Глава 11) е съвременно откритие, чрез което се изследват древни ръкописи и пергаменти. Научих за него от талантливия писател Кристофър Райх, който си направи труда да ми изпрати специализирана статия по темата.

„История“ на Йероним от Кардия (Глава 24) е изцяло творческа измислица, също като загадката на Птолемей. Но всички останали действия на Птолемей, свързани с погребалната процесия на Александър и неговото управление в Египет, са историческа истина. Кражбата на тялото на св. Марко от Александрия също е исторически факт. Венецианските търговци го изнесли тайно през 828 г. след Христа (Глава 29 и 45) и го върнали в родината си. Вярно е и че то изчезва за продължителен период от време. По-възрастните венецианци с гордост разказват историята за повторната му поява през 1024 г. (Глава 45).

За съжаление зоонозите (Глава 31) съществуват и днес, причинявайки тежки поражения на човешкото здраве. Подборът на тези природни токсини и адаптирането им за военни цели (Глава 54) не е нищо ново. Векове наред човечеството си играе с биологични оръжия. Моята литературна героиня Ирина Зовастина е просто още един пример за това.

Статистиката в Глава 32 отразява съвсем точно бързото разпространение на ХИВ вируса особено в Африка и Югоизточна Азия. Биологията на вируса, описана в Глава 51, и предположенията за прехвърлянето му от маймуните на човека (Глава 60) също са описани вярно. Идеята за откривател на лек срещу този бич, който изчаква подходящ момент за пускането му на пазара, е просто част от фабулата на тази книга. Но политиката по отношение на ХИВ и недостатъчните усилия за борба с него в световен мащаб са напълно реални.

Истинска е и историята на остров Возрождение, където Съветският съюз е произвеждал много от своите биологични оръжия и който е бил изоставен на произвола на съдбата след разпадането на съветската империя (Глава 33). Пресъхването на Аралско море (Глава 33), предизвикано от безумното решение на съветското правителство да отклони главния му водоизточник, се смята за една от най-големите екологични катастрофи в историята на човечеството. За съжаление в реалния живот решение на тази катастрофа не е намерено.