Стив Бери - Венецианското предателство

— Срещали сме се.

Малоун забеляза Виктор и лицето му потъмня.

— Този какво търси тук?

— Може и да не повярваш, но той пак е на наша страна.

— Зовастина е мъртва — съобщи Стефани и посочи пожара, бушуващ на планинския склон.

— Ужасна трагедия — добави Виктор. — Хеликоптерът катастрофира пред очите на четирима от нейните милиционери. Вероятно ще й организират грандиозно погребение.

— А Даниълс ще трябва доста да се постарае новият върховен министър на Централноазиатската федерация да бъде по-приятелски настроен към Съединените щати — обади се Стефани.

Касиопея забеляза черни точици в небето, които бързо се приближаваха.

— Имаме си компания.

— Наши са — рече Малоун, напрегнал взор към небето. — Един „Апачи“ АН-64 и един „Блекхоук“.

Американските бойни хеликоптери направиха широк кръг над тях. Вратата на единия от тях се плъзна встрани и в отвора се появи познато лице. Едуин Дейвис.

— Превозват бойци от контингента в Афганистан — поясни Виктор. — Дейвис ме предупреди, че ще наблюдават ситуацията отблизо и ще бъдат готови да се намесят.

— Убийството на Зовастина по този начин май не беше добра идея — обади се Стефани.

Доловила мрачния тон на приятелката си, Касиопея рязко се обърна.

— Какво има?

— На борда на онзи хеликоптер бяха Линдзи и компютрите на Винченти — поясни Торвалдсен и направи крачка напред. — Ти още не знаеш, че Винченти е открил лекарство срещу СПИН. Разработил го е заедно с Линдзи, а резултатите са били вкарани в компютрите. Всички данни са били прехвърлени на външна памет, която е била у Винченти в момента на смъртта му. За съжаление устройството е останало там… — Датчанинът погледна към горящата сграда.

Касиопея забеляза лукавото изражение върху мръсното лице на Малоун и усмивката на Или. И двамата изглеждаха зле, но от тях се излъчваше чувство на триумф. Или пъхна ръка в джоба си, после я извади и разтвори пръсти. Върху дланта му лежеше миниатюрна флашпамет.

— Какво е това? — попита с надежда тя.

— Живот — отвърна Малоун.

Малоун оглеждаше с възхищение гробницата на Александър Велики. Малко след появата на Дейвис имението беше окупирано от отряд на специалните части, който обезоръжи без съпротива последните четирима войници на Зовастина. Лично президентът Даниълс бе одобрил операцията, която по думите на Дейвис едва ли щеше да срещне съпротива от страна на Федерацията. Зовастина беше мъртва. Предстояха промени.

На свечеряване, веднага след като бе осигурена надеждна защита на имението, всички те се изкачиха до езерцата и се гмурнаха в кафявото око. Включително Торвалдсен, който изгаряше от желание да види гробницата. Малоун предложи да го преведе през подводния тунел, но датчанинът се оказа изненадващо добър плувец, въпреки болестта и напредналата си възраст.

Донесоха допълнителни осветителни тела, свалени от хеликоптерите, и в момента гробницата беше ярко осветена. Малоун любопитно оглеждаше стената от гледжосани тухли, които въпреки хилядолетията бяха запазили ярката си окраска в синьо, жълто, оранжево и черно.

Или изследваше трите лъва, майсторски вградени в мозайката от разноцветни плочки.

— Приличат на мотивите, вградени в главната алея на древния Вавилон — прошепна той. — Но онези са само фрагменти, докато тези са напълно запазени.

Едуин Дейвис също беше тук, изразил желание да види с очите си голямата мечта на Зовастина. Малоун изпитваше облекчение от факта, че от другата страна на езерцето стояха на пост трима войници от американската армия начело със сержанта, който ръководеше операцията. Всички бяха въоръжени с автоматични карабини М-4. Двамата със Стефани вече бяха докладвали на Дейвис за развоя на събитията, а той започна да изпитва по-топли чувства към заместник-съветника по националната сигурност, който беше предвидил, че може да имат нужда от подкрепление.

Или стоеше пред двата саркофага. От едната страна на единия беше изписана една-единствена дума ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΣ, а другата беше изпълнена с повече думи.

AIEN APIΣTEYEIN KAI YПEIPOXON EMMENΑΙ ΑΛΛΩΝ

— Това е саркофагът на Александър — промълви той. — По-дългият надпис е от „Илиада“: Винаги храбър да бъдеш и другите да превъзхождаш. Героическият идеал на Омир, според който е живял Александър Велики. Зовастина обичаше този цитат и често го използваше. Хората, погребали великия пълководец, бяха избрали много сполучлива епитафия.

Посочи другия саркофаг, надписът върху който беше по-лаконичен.