Стив Бери - Венецианското предателство

Малоун забеляза, че вниманието на Виктор е привлечено от златната ракла, опряна до стената на гробницата. Скалата над нея беше изпълнена с гравюри, изобразяващи битки, колесници, коне и бойци, размахващи мечове. Непосредствено над раклата беше прикрепена златна македонска звезда. В центъра й имаше красиви листенца от синьо стъкло. Подобни розетки се виждаха и върху централната шина на раклата.

Виктор хвана капака от двете страни и го повдигна още преди Или да успее да го спре. Едуин Дейвис насочи лъча на фенерчето си надолу. Пред очите им блесна прекрасен златен венец с дъбови листа и жълъди, изваяни до последния детайл.

— Кралска корона! — ахна Или.

— Точно нея искаше Зовастина — подсмихна се Виктор. — Тя трябваше да бъде нейната корона. Щеше да бъде на седмото небе.

— Жалко, че хеликоптерът й катастрофира — сви рамене Малоун.

— Виктор — вдигна глава Стефани. — Ако ти омръзне да работиш на свободна практика, обади ми се.

— Ще имам предвид офертата ти — кимна той.

— Нарочно ми позволи да те победя при предишното ни посещение тук, нали? — втренчени се в него Малоун.

— Да — кимна Виктор. — Беше най-добре да си тръгнеш и ти дадох съответния шанс. Иначе не съм толкова лесен, Малоун.

— Ще го имам предвид! — ухили се Малоун, извърна се към саркофазите и попита: — Какво ще правим с тях?

— Чакали са хилядолетия, нека почиват още малко — отвърна Или. — В момента имаме друга работа.

Касиопея излезе последна от кафявото езерце в първата пещера.

— Линдзи каза, че бактерията в зеленото езерце може да се пие — каза Или. — Тя е безвредна за нас, но убива ХИВ вируса.

— Няма как да знаем дали е вярно — поклати глава Стефани.

— Вярно е — убедено отвърна Или. — Той беше откровен, защото искаше да си спаси живота.

— Разполагаме с диска — намеси се Торвалдсен. — Мога да събера най-добрите учени на света, за да получим бърз отговор.

— Александър Велики не е имал учени — поклати глава Или. — Той се е доверявал на света около себе си.

Касиопея се възхити на куража му. Самата тя беше носител на вируса вече повече от десет години и очакваше всеки момент да се разболее. Човек коренно променя живота си, когато знае, че някъде в него цъка бомба с часовников механизъм, която всеки момент може да срази имунната му система. Тя добре знаеше, че Или изпитва същото и се хваща за сламка. Но те бяха късметлии, защото можеха да си позволят лекарствата, които укротяват вируса. За разлика от милиони хора по света.

Тя се загледа в кафявото езерце с буквата Z, издълбана на дъното. В съзнанието й изплува текстът, който беше прочела в един от пергаментите. Евмен му казал къде е гробът на Александър: високо в планината — там, където скитите му разкрили тайната на живота. Пристъпи към зеленото езерце и се възхити на изящната буква H, издълбана на дъното.

Живот. Каква красива надежда!

Или сграбчи ръката й.

— Готова ли си?

Тя мълчаливо кимна. Двамата се отпуснаха на колене и започнаха да пият.

Копенхаген, събота, 6 юни, 19:45 ч.

Настанил се на втория етаж на кафе „Норден“, Малоун се наслаждаваше на любимата си доматена супа, дълбоко убеден, че никъде не могат да я приготвят както в това заведение. Торвалдсен седеше срещу него. Прозорците бяха отворени и те с удоволствие вдъхваха аромата на прекрасната пролетна вечер. По това време на годината климатът в Копенхаген беше чудесен — още една причина да изпитва удоволствие от живота в този град.

— Днес се чух с Или — съобщи Торвалдсен.

От време на време той се питаше какво става в Централна Азия. Прибраха се преди шест седмици и оттогава той усилено продаваше книги. Това беше най-хубавата страна на професията оперативен агент. Изпълняваш задачата и продължаваш напред. Никакви анализи, никакви коментари. С тези неща се занимаваха други.

— Прави разкопки на гробницата на Александър. Новото федерално правителство работи в тясно сътрудничество с гърците.

Малоун знаеше, че благодарение на препоръките на Торвалдсен Или е започнал работа в музей в Атина. Разбира се, и на факта, че бе открил гробницата на Александър Велики, с който беше спечелил огромното уважение на музейните работници.

Управлението на Федерацията бе поето от един умерен политик, заместник на Зовастина. Според конституцията на страната той щеше да управлява до провеждането на извънредни избори. Междувременно Вашингтон се погрижи за унищожаването на запасите от биологични оръжия. Без много шум, но твърдо САЩ поставиха ултиматум на Самарканд: или ще осигури пълно сътрудничество, или съседите на Федерацията ще научат за плановете на Зовастина и нейните генерали. След което нещата ще бъдат оставени на естествения си ход. За щастие разумът надделя и във Федерацията пристигна американски специализиран екип, който щеше да контролира унищожаването на вирусите. Разбира се, Западът разполагаше с лекарства за всички тях и Самарканд нямаше друг избор. Федерацията можеше да предизвика смъртоносни епидемии, но не можеше да ги спре. Съюзът между Зовастина и Винченти беше заменен от спогодба между две нации, които не изпитваха никакво доверие една към друга.