Стив Бери - Венецианското предателство

— Или има пълен контрол върху гробницата и е оставен да работи на спокойствие — добави Торвалдсен. — Според него голяма част от старата история трябва да бъде пренаписана. В гробницата има древни ръкописи, произведения на изкуството, а дори една-две карти. Невероятни неща.

— А как се чувстват Едуин Дейвис и Дани Даниълс? — поинтересува се Малоун. — Вероятно са доволни.

— Преди два дни се чух с Дейвис — усмихна се Торвалдсен. — Даниълс е много доволен от нашата работа. Особено от начина, по който Касиопея взриви онзи хеликоптер. Твърд мъж е той, от него не може да се очаква състрадателност.

— Радвам се, че за пореден път помогнахме на президента — кимна Малоун, замълча за момент, после попита: — А какво става с Венецианската лига?

— Изпари се — сви рамене Торвалдсен. — Но никой не разполага с твърди доказателства за дейността й.

— Освен за убийството на Наоми Джонс.

— То беше дело на Винченти, а той си плати.

Вярно беше.

— Бих се радвал, ако поне веднъж Даниълс помоли за помощта ми — въздъхна Малоун.

— Няма да стане — поклати глава Торвалдсен.

— Както не стана и с теб?

— Точно така — кимна приятелят му.

Малоун довърши супата си и отправи поглед към Хьобро Плац. Площадът гъмжеше от хора, които се наслаждаваха на топлата вечер. Книжарницата му насреща беше затворена. Напоследък продажбите вървяха с пълна сила и той планираше да отскочи до Лондон още следващата седмица, за да попълни запасите си. После пристигаше Гари за обичайната си лятна ваканция. Малоун гореше от нетърпение да види 15-годишния си син.

Но същевременно изпитваше и меланхолия. През всичките тези седмици, от завръщането си у дома. С Торвалдсен вечеряха поне веднъж седмично, но никога не бяха обсъждали това, което му тежеше на душата. Някои теми просто не биваше да бъдат засягани. Освен когато бъдат позволени.

— Как е Касиопея? — попита той.

— Вече си мислех, че никога няма да попиташ.

— Ти ме забърка във всичко това.

— Казах, че тя има нужда от помощ, нищо повече.

— Бих си пожелал и тя да ми помогне при нужда.

— Ще го направи, бъди сигурен. Но нека отговоря на въпроса ти. И тя, и Или са излекувани. Едуин каза, че учените са потвърдили ефективността на бактерията. Даниълс скоро ще обяви публично за откритието, а разпространението на лекарството ще се контролира от правителството на САЩ. Президентът е издал заповед да бъде предлагано на минимална цена на всички нуждаещи се.

— Много хора ще бъдат спасени.

— Заслугата е твоя. Ти разбули загадката и откри гробницата.

Не му беше удобно да слуша такива неща.

— Всички си вършехме работата — усмихна се смутено Малоун. — Между другото, чух от Стефани, че си бил дяволски добър с пушката в онази къща.

— Не съм толкова беззащитен.

Торвалдсен му разказа за престрелката. Със Стефани я бяха обсъдили още преди да напуснат Азия, а миналата седмица отново се бяха чули.

— Тя разбра, че оперативната работа е колкото трудна, толкова и опасна — кимна Малоун.

— Преди няколко дни се чух с нея.

— Да не би да сте се сближили?

Приятелят му се усмихна.

— Ние с нея много си приличаме, но едва ли някога ще си го признаем.

— Убиването никога не е лесно, независимо от причините.

— В онази къща убих трима души. Прав си, че не е лесно.

Малоун все още не беше получил отговор на първия си въпрос, а Торвалдсен, изглежда, усети какво точно искаше да знае приятелят му.

— Почти не съм разговарял с Касиопея, след като напуснахме Федерацията — каза той. — Тя се прибра във Франция. Не знам нищо за нея и Или, защото тя не прояви желание да говори по този въпрос. — Торвалдсен поклати глава и добави: — Ще трябва сам да я попиташ.

Малоун реши да се поразходи. Харесваше му да броди по Стрьогет. Покани и Торвалдсен, но приятелят му отказа. Само извади от джоба си няколко прегънати листове хартия и ги сложи на масата.

— Документите за собственост на онзи имот край морето, който изгоря. Нямам нужда от него.

Малоун разгъна книжата и видя името си в декларацията за дарение.

— Настоявам да го вземеш — погледна го в очите Торвалдсен.

— Не мога — поклати глава той. — Имотът е на брега на океана и струва куп пари.

— Възстанови къщата и се наслаждавай на гледката. Приеми го като компенсация, че те забърках във всичко това.

— Ти знаеше, че няма да ти откажа.

— Знам, но така ще успокоя съвестта си, колкото и малко да е останало от нея.

За двете години на приятелството им Малоун беше разбрал, че когато Торвалдсен си науми нещо, няма начин да бъде разубеден. Затова пъхна документите в джоба си и се спусна по стълбите. Бутна вратата и излезе в топлата датска вечер. Всички масички пред кафето бяха заети.