Стив Бери - Венецианското предателство

— Не знам. Бяха в трапезарията. Там ги хвана Зовастина. Аз успях да се шмугна в тайния проход и да затворя след себе си.

— Къде е лекарството?

— В подземната лаборатория. До нея се стига по друг проход — от библиотеката, в която първоначално ни затвориха.

Вълнението му беше видимо. Проява на глупост, разбира се. Но какво толкова, по дяволите? Явно това беше голямото приключение в живота му.

— Хайде, върви.

Касиопея направи бавен кръг около Зовастина. Насочили автоматите си към Стефани, Хенрик и Линдзи, войниците ги изтласкаха в ъгъла. По всичко личеше, че Зовастина е решила да демонстрира уменията си пред своите хора. Е, добре, щеше да си го получи.

Зовастина нападна първа. Ръцете й стиснаха Касиопея за врата и рязко извиха гърба й. Беше силна, много по-силна от очакваното. После рязко се наведе и хвърли Касиопея във въздуха. Падането беше тежко. Замаяна от болка, младата жена скочи и нанесе силен удар с крак в гърдите на Зовастина. Тя политна назад. Спечелените две-три секунди бяха напълно достатъчни. Преодоляла болката, Касиопея се стрелна напред. Рамото й потъна в твърдо като камък бедро. Двете жени паднаха и се претърколиха.

Малоун влезе в библиотеката. По пътя дотук не бяха срещнали войници. Приземният етаж се изпълваше с дим и непоносима жега. Или се стрелна към проснатия на пода труп.

— Това е човек на Винченти, Зовастина го застреля — подхвърли той, откри дистанционното и го вдигна: — С него се отваря тайната врата.

Един китайски шкаф бавно се завъртя на сто и осемдесет градуса.

— Мястото прилича на увеселителен парк — промърмори Малоун и последва Или в тъмния проход.

Зовастина кипеше от гняв. Беше свикнала да побеждава. На бузкаши , в политиката, в живота. Предизвика Вит с единственото желание да покаже, че е по-добра. И да демонстрира на хората си, че техният лидер не се страхува от нищо. Вярно, че зрителите бяха малко, но именно от техния разказ щеше да се роди легендата. В момента владееше положението изцяло. Къщата на Винченти щеше да бъде изтрита от лицето на земята, а на нейно място щеше да се издигне величествен паметник на завоевателя, избрал това място за вечен покой. Макар и грък по рождение, този човек бе притежавал сърце на азиатец. Това беше важното.

Направи въртеливо движение с крака, отхвърли от себе си тялото на Вит, рязко изви ръката й и я принуди да се изправи. Коляното й потъна в брадичката на Касиопея. Знаеше, че това е удар, който щеше да разтърси мозъка й. Лично го беше изпитвала. Юмрукът й потъна в лицето на Вит. Колко пъти беше атакува по този начин на игрището? Колко пъти беше вдигала над главата си тежкия боз ? Силните й крайници отдавна бяха свикнали с болката. Вит падна на колене и се олюля.

Нима това нищожество си въобразяваше, че може да се сравнява с нея? Край, с нея беше свършено. По всичко личеше, че няма сили да продължи борбата. Зовастина бавно насочи токчето си в челото на Вит и рязко натисна. Противничката й рухна на пода. И остана там. Неподвижна. Задъхана по-скоро от гняв, колкото от физически усилия, Зовастина бавно избърса мръсотията от лицето си. Доволна от битката, тя спокойно се обърна. Очите й гледаха безстрастно, без следа от тържество, насмешка или симпатия.

Виктор одобрително кимна. По лицата на войниците се беше изписал възторг.

Хубаво е да си боец.

Малоун влезе в подземната лаборатория. Намираха се на най-малко десет метра под земята, в помещение, изсечено директно в скалата. И с горяща къща над главите си. Въздухът тежеше от вонята на гръцкия огън, каменните стъпала бяха познато лепкави.

Няколкото контейнери за стерилни ръкавици и хладилната камера с ярка лепенка за биологическа опасност ясно показваха, че тук са се провеждали биологически експерименти. Двамата с Или спряха на прага, обзети от нерешителност. Неговата се дължеше на вакуумираните пакети с безцветна течност, пръснати по лабораторните маси. Вече ги беше виждал в онзи музей за гръко-римско изкуство.

На пода лежаха две тела. Едното принадлежеше на измършавяла жена, облечена в хавлия, а другото — на огромен мъж в тъмни дрехи. И двамата бяха простреляни.

— Линдзи твърди, че в момента, в който го е застреляла Зовастина, Винченти е стискал в ръката си флашпамет — обади се Или.

Трябваше да приключат бързо. Малоун внимателно заобиколи масите и се изправи над мъртвия мъж. Беше наистина едър, най-малко сто и двайсет килограма. Лежеше на една страна с протегната ръка, сякаш е искал да се изправи. В гърдите му зееха четири дупки от куршуми. Другата му ръка беше стисната в юмрук. Наложи се да разтвори пръстите му с дулото на автомата.