Стив Бери - Венецианското предателство

Тя се подчини и датчанинът пусна дълъг откос с автомата. Стрелбата отдолу моментално се прекрати. От спалнята зад тях се появи още един робот. Отначало Стефани не му обърна внимание, но воят на електромотора му рязко се увеличи и това я накара да се обърне. Машината се беше насочила право към мястото, където бяха застанали Или и Линдзи.

— Спрете го! — заповяда само с устни тя.

Или протегна крак и спря робота. Регистрирал, че пред него има препятствие, той сякаш се поколеба, а после напръска панталоните му с противната мъгла. Тя го видя как се мръщи на миризмата, която дори тук беше ужасно натрапчива. Роботът се завъртя и потегли в обратна посока.

Отдолу екнаха нови автоматични откоси. Вторият етаж беше засипан с дъжд от куршуми. Стефани отвори уста да издаде заповед за изтегляне към скритите проходи, но в същия момент в подножието на стълбището се появи фигурата на единия от войниците. Още преди да посегне към пистолета си, Торвалдсен пусна къс откос в гърдите му.

Малоун внимателно се приближаваше към къщата. В ръката си стискаше пистолета, а автоматът висеше на рамото му. Прекосиха задната тераса и се озоваха в луксозно обзаведен салон. Посрещна го познатата миризма на гръцки огън. Касиопея също я усети. Стрелбата се поднови. Някъде на приземния етаж. Той предпазливо тръгна натам.

Виктор последва Зовастина към къщата. Намерили добро прикритие, те видяха Малоун и Вит да влизат. Стрелбата вътре ставаше все по-ожесточена.

— Оставила съм на пост девет милиционери с изричната заповед да не използват оръжие — обади се Зовастина. — Роботите са шест, готови да се взривят, когато натисна това копче.

В ръката й се появи познатото на Виктор дистанционно управление за детониране на костенурките.

— Ако в някоя от тях попадне куршум, тя ще се взриви и без устройството — предупреди той.

Видя, че не беше нужно да й напомня, но и тя не реагира с обичайната си арогантност.

— В такъв случай трябва да внимаваме.

— Не за нас се безпокоя.

Касиопея беше неспокойна. Или беше затворен някъде в къщата, която всеки момент щеше да бъде обхваната от гръцкия огън. А тя добре познаваше разрушителната му сила.

Вътрешната архитектура се оказа проблем. Приземният етаж беше истински лабиринт. До слуха й достигнаха гласове. Идваха от поредния салон с картини в позлатени рамки. Малоун се насочи натам, а тя се възхити на куража му. Беше дяволски добър за човек, който през цялото време се оплакваше, че тази игра не му е по вкуса.

Озоваха се в друго помещение, излъчващо бароков чар. Малоун приклекна зад един стол с висока облегалка и й махна с глава наляво. Под високата арка на десетина метра от тях играеха сенки. Тя отново чу гласовете, говорещи на непознат език.

— Трябва да им отвлечеш вниманието — прошепна той.

Правилно. Той имаше патрони, а тя не.

— Само гледай да не ме гръмнеш — отвърна само с устни тя и зае позиция до вратата.

Малоун се премести зад друг стол, откъдето имаше по-добра видимост. Тя пое въздух, преброи до три и заповяда на сърцето си да бие спокойно. Това беше пълна глупост, но се надяваше, че за секунда-две изненадата ще бъде на нейна страна. Вдигна автомата, завъртя се и застана с разкрачени крака под свода. Пръстът й натисна спусъка. Екна дълъг откос с халосни патрони. В подножието на стълбището стояха двама войници с автомати, насочени нагоре. Изстрелите й произведоха очаквания ефект. Мъжете стреснато се обърнаха с лице към нея. Тя спря да стреля и се просна на земята. Екнаха нови два изстрела и войниците паднаха. Малоун се беше прицелил добре.

Стефани чу пистолетните изстрели и вдигна глава. Това беше нещо ново. До нея беше приклекнал Хенрик с готов автомат в ръце.

На втория етаж изскочиха още двама войници, оттатък мястото, на което лежеше мъртвият им другар.

Торвалдсен мигновено ги застреля. Тя започваше да променя мнението си за датчанина. Познаваше го като мълчаливец с изчезващи остатъци от съвест, но сега демонстрираше хладнокръвие и желание да свърши онова, което трябва.

Тя видя робота и долови металическото изщракване. Машината изскочи иззад ъгъла, точно зад двамата смъртно ранени войници. Куршумите бяха пробили кутията му. Моторът започна да трака и да вие като ранено животно. Хоботът му се прибра. После проклетата играчка избухна в пламъци.

Малоун чу изстрелите горе, последвани от някакво пропукване. Неестествено горещ въздух го лъхна в лицето. Разбра какво се е случило и напусна прикритието. Хукна към сводестата врата, следван от Касиопея. От горния етаж настъпваше стена от оранжеви пламъци, която погълна мраморния парапет и околните стени. Стъклата на високите прозорци се пръснаха от високата температура. Пламна и подът.