Стив Бери - Венецианското предателство

— Трябва да проверим нещо. — Той се затича към хеликоптера и изчезна в задната кабина. В металния шкаф бяха подредени четири автомата „Калашников“, а под тях имаше купчина пълнители.

Започна да ги проверява един по един. Всичките се оказаха заредени с халосни патрони.

— Признавам, че мръсникът е действал много акуратно — въздъхна Малоун.

Откри пистолета си там, където го беше захвърлил. В пълнителя бяха останали пет бойни патрона. Касиопея грабна един от автоматите и издърпа затвора.

— Засега ще свърши работа — каза тя. — Никой не знае, че патроните са халосни.

— Права си — съгласи се той и взе още един „Калашников“. — Първото впечатление винаги е най-важното.

Зовастина и Виктор изскочиха на повърхността. От Малоун и Вит нямаше следа. Всички пистолети лежаха на пода.

— Малоун ще ни създаде проблеми — отбеляза тя.

— Не се безпокойте — успокои я Виктор. — Аз съм му длъжник.

Стефани продължаваше да се вслушва в лаещия глас на войника, който бавно се приближаваше. Лицето на Линдзи се сгърчи от паника. Или покри устата му с длан и го помъкна навътре в спалнята. Скриха се зад огромното легло с висок балдахин. Очите на Стефани се спряха на китайската порцеланова статуетка върху близкия шкаф. С изненадващо дори за самата нея самообладание тя я взе и зае позиция зад вратата.

През процепа на пантите видя войника, който се изправи на прага. Изчака го да направи крачка навътре и с всичка сила заби статуетката в тила му. Човекът се олюля. Тя го довърши с втори удар в главата и грабна пушката му. Торвалдсен се появи миг по-късно и издърпа пистолета от кобура му.

— Надявах се, че ще импровизирате — подхвърли той.

— А аз се надявах, че тези мъже отдавна са си тръгнали.

Или измъкна Линдзи иззад леглото.

— Добра работа — похвали го тя.

— Има гръбнак на банан — направи гримаса Или.

Тя насочи вниманието си към автомата, който стискаше в ръце. Беше изучавала устройството на пистолетите, но автоматите бяха друга работа. Никога не беше стреляла с такова оръжие. Забелязал колебанието й, Торвалдсен й подаде пистолета.

— Искаш ли да се разменим?

Тя прие с нескрито облекчение.

— Стрелял ли с някога с такова нещо?

— Имам известен опит — уклончиво отвърна Торвалдсен.

Отбелязвайки си наум да го разпита подробно по-късно, Стефани пристъпи към вратата и предпазливо надникна в коридора. Там нямаше никой. Поведе останалите към фоайето на втория етаж, откъдето започваше широкото стълбище към главния вход. Зад гърба им изскочи робот, който пръскаше стая след стая. Внезапната му поява за миг я отклони от това, което предстоеше.

Стената вляво от нея свърши, отстъпвайки място на дебела каменна балюстрада. Долу помръдна нещо. Двама униформени. Които реагираха светкавично. Вдигнаха автоматите и ги засипаха с куршуми.

Касиопея чу автоматичните откоси, идващи от вътрешността на къщата. Първата й мисъл беше за Или.

— Не забравяй, че разполагаме само с пет истински патрона — обади се Малоун.

Двамата едновременно скочиха от хеликоптера.

Зовастина и Виктор излязоха от цепнатината в скалата и насочиха погледи към сцената на стотина метра под краката им. Малоун и Вит скочиха от хеликоптера с автомати в ръце.

— Заредени ли са? — попита тя.

— Само с халосни, госпожо министър.

— Това едва ли е убягнало от вниманието на Малоун. Което означава, че са ги взели с демонстративна цел.

Вниманието й беше привлечено от стрелбата, долетяла от къщата.

— Ако бъдат улучени, онези костенурки ще се взривят — обади се Виктор.

Тя трябваше да прибере Линдзи, преди да се случи това.

— На борда съм скрил пълнители за пистолетите и автоматите с бойни патрони — обясни Виктор. — Просто за всеки случай.

— Браво — искрено се възхити на предвидливостта му Зовастина. — Заслужаваш награда!

— Нека първо свършим тук, пък после ще говорим за награди.

— Точно това ще направим — шляпна го по рамото тя.

Куршумите рикошираха в парапета от солиден мрамор. Един от тях улучи стенното огледало, което с трясък се разби на пода. Стефани потърси прикритие в основата на балюстрадата, останалите се скупчиха зад нея. Нов автоматичен откос свали мазилката на стената вдясно. За късмет балюстрадата им даваше сравнително добро прикритие. За да ги вземат на мушка, войниците трябваше да се изкачат по стълбището, което щеше да им даде шанс за успешен отпор.

— Отмести се — побутна я Торвалдсен.