Стив Бери - Венецианското предателство

Стефани вдигна ръка да се предпази от горещата вълна. Роботът не експлодира, а по-скоро се изпари в нещо като миниатюрна атомна гъба. Тя отмести длан от очите си и видя как пламъците се разпростират във всички посоки, обхващайки като цунами стените, тавана, а дори и каменния под. Бяха само на петнайсет метра и бързо се приближаваха.

— Да бягаме! — извика тя.

Хукнаха колкото ги държат краката, но пламъците бързо ги настигаха. Изведнъж тя осъзна опасността. Или беше напръскан със запалителната смес. Извърна глава. Пламъците бяха на три метра зад тях и разстоянието се скъсяваше. Вратата на спалнята, в която се бяха озовали след излизането от тайния проход, зееше отворена на няколко крачки пред тях. Линдзи влетя през нея пръв, следван от Или. Тя и Торвалдсен се добраха до нея миг преди огнената вълна да ги връхлети.

— Той е горе! — прошепна Касиопея, насочила поглед към горящия етаж. — Или!

Малоун я стисна за врата и запуши устата й с длан.

— Не сме сами — прошепна в ухото й той. — Опитай се да мислиш! Тук има още войници, а можеш да бъдеш сигурна, че Зовастина и Виктор също са наблизо.

— Отивам да го намеря! — напрегнато каза тя. — Онези войници стреляха по тях! Няма по кого другиго.

— Не можем да бъдем сигурни.

— Тогава къде са? — попита Касиопея, насочила очи към огъня.

Той й направи знак да се оттеглят. Отгоре долетя звън на счупени стъкла и грохот на падащи мебели. За щастие пламъците не поеха надолу по стълбището, както беше станало в онзи музей. Но в далечния край на фоайето, сякаш усетил топлината, се появи още един робот. Един вече беше експлодирал, можеха да го последват и останалите.

Зовастина чу как някой вика Или по име, но в същото време я лъхна горещата вълна на взривения механизъм, а в ноздрите я удари характерната миризма на гръцкия огън.

— Глупаци! — просъска тя. Гневът й беше насочен към войниците, които се намираха някъде в къщата.

— Това беше гласът на Вит — обади се Виктор.

— Иди да потърсиш нашите хора! — заповяда му тя. — А аз ще се заема с нея и с Малоун.

Стефани зърна тайната врата към прохода, която все още беше отворена. Махна натам, пропусна партньорите си и побърза да я затръшне.

— Слава богу! — с облекчение въздъхна Линдзи.

Димът все още не беше достигнал до тайния проход, но огънят бушуваше току до стената, търсейки път към него. Оттеглиха се към стълбището и бързо се спуснаха на приземния етаж. Очите й опипваха стените, търсейки изход. Точно пред тях зееше отворена врата. Торвалдсен бързо тръгна към нея. Миг по-късно се озоваха в просторна трапезария.

Малоун не можеше да отговори на въпроса къде се намират Стефани, Хенрик и Или. В душата му се промъкна тревога.

— Май трябва да се оттеглиш — каза Касиопея.

Той отново долови сърдития тон, който вече познаваше от Копенхаген. Беше време отново да се върне към реалността.

— Имаме само три патрона.

— Нищо подобно — отвърна тя, вдигна автоматите на убитите войници и провери пълнителите. — Патрони колкото щеш. — Подаде му единия и добави: — Благодаря, че ме доведе дотук, Котън. Но това ще го свърша сама!

Той разбра, че няма смисъл да спори.

— Догоре със сигурност се стига и по друг начин — каза след кратка пауза тя. — Ще го открия.

Малоун се предаде и се приготви да я последва, но в същия миг усети някакво движение и рязко се обърна. На вратата се появи Виктор. Малоун пусна един откос и светкавично потърси прикритие във фоайето. Не успя да види дали е улучил, но един поглед наоколо го увери в нещо друго: Касиопея беше изчезнала.

Стефани чу изстрелите, които се разнесоха някъде долу. Пред нея се простираше огромният правоъгълник на трапезарията с високи стени и куполообразен таван. Стъклата на прозорците бяха матирани, а в средата имаше голяма маса за хранене с по дванайсет стола от всяка страна.

— Трябва да се махаме оттук — обади се Торвалдсен.

Линдзи се обърна и хукна към вратата, но Или го пресрещна и го тръшна върху широкия плот на масата, събаряйки няколко стола.

— Казах, че ние с теб отиваме в лабораторията! — изкрещя той.

— Върви по дяволите! — извика Линдзи.

Касиопея се появи в рамката на вратата, на петнайсетина метра от тях. Беше мокра и изморена, в ръката си държеше автомат. Очите й бяха насочени към Или. Най-после бе получила възмездие за риска да пътува от Венеция дотук в компанията на Зовастина.

Или също я видя и пусна ризата на Линдзи. Миг по-късно зад нея се появи Ирина Зовастина и опря дулото на автомата си в гърба й. Или застина. Дрехите и косата на върховния министър също бяха мокри. Стефани се запита дали да я предизвика, но в следващия миг въпросът се изпари от съзнанието й. Виктор и трима униформени се появиха в рамката на вратата с готови за стрелба автомати.